Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бербатов с послание към децата: Не ви правят готини наргилето и райският газ, а образованието
  • Новини

Бербатов с послание към децата: Не ви правят готини наргилето и райският газ, а образованието

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
berasbastast.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изключително въздействащо обръщение към българските деца направи един от големите им любимци – българската звезда на световния футбол Димитър Бербатов.

Той бе гост в “Шоуто на Николаос Цитиридис” по bTV, но на въпрос какво би казал на децата, обяви, че за тази тема трябва да заеме централното място на водещия, защото думите трябва да бъдат чути.

“Здравейте, аз съм Димитър Бербатов. Имам фондация от 15 години – за талантливи деца. Това което ще кажа е също и за тях.

Но бих искал да се обърна най-вече към другите деца, към подрастващите младежи и девойки, които в момента се лутат – или са леко изгубени, или правят грешните избори на базата на това, че не търсят съвет или помощ, или просто защото са още малки и търсят пътя си в живота.

Ще ви го кажа по начин, за да ме разберете, без да съм толкова краен, колкото си мислех, че искам да бъда.Не ви прави готини да пушите. Не ви прави готини да се напивате.

Не ви прави готини да ползвате райски газ. Не ви прави готини, недай си боже, да вземате наркотици. Не ви прави готини да държите наргилето и да си мислите, че държите света в ръцете си. Не го. Не ви прави готини да се биете по моловете или където и да е. Момичета, особено пък вие.

вие сте дами и трябва да се държите на положение. Тези неща не ви правят готини. Тези неща ви правят загубеняци. Нарочно използвам тази дума, защото на моменти сте загубени на моменти и търсите правилния път. Няма лошо, всички сме били там. Но искам да го знаете и да го чуете от мен.

Готини ви правят следните неща, част от които са: да сте образовани, да знаете как да говорите, да уважавате учителите си, родителите си, да знаете езици, да помагате при нужда, да казвате “здравей”, “как сте”. Тези неща ще ви направят готини. Да помагате на някой, който има нужда от помощ. Това ви прави готини в очите на хората около вас и специално в моите очи.

Разбира се, че ще правите грешки. Всички сме били там, аз съм бил там. Особено за момчетата, всички номерца са ми ясни, минал съм го този път.Забавлявайте се, растете, търсете пътя си в живота. И се надявам да правите по-малките грешки. Има и такива – по-малки грешки. Има и много големи грешки, от които не може да се върнете назад.

Затова помислете върху всичко това – което ви прави готини и кое ви прави загубеняци. Това е много важно”, заяви в емоционалната си реч към българските деца Димитър Бербатов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес е Сирни Заговезни – искаме прошка! 3 неща, които да направите за здраве и берекет + рецепта
Next: Maлĸия Дaниeл cпeчeли 1-вo мяcтo в Итaлия c тaзи нapoднa пeceн! Bижтe ĸoя e пeceнтa и изпълнeниeтo!

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.