Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бившият шеф на КАТ: Щом редови полицайки си инжектират хиалурон, смятайте какво е нагоре
  • Новини

Бившият шеф на КАТ: Щом редови полицайки си инжектират хиалурон, смятайте какво е нагоре

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2022
kataktakskfasfeg.jpg

Бившият началник на Столичния КАТ Тенчо Тенев отчита повече случаи на служители на МВР, които се качват зад волана употребили алкохол и под въздействието на наркотици. По-думите му контролът, упражняван от преките ръководители, е отслабнал.

„Определени служители петнят МВР. Обикновени хора, колеги, които при лош подбор са влезли в системата. Същите се показват на атрактивни дестинации по целия свят, татуирани и какво ли още не. Трябва да има много по-качествен подбор”, категоричен е той.

Недопустимо, според Тенев, пък било служителите на реда да си правят корекции по тялото, тъй като полицаите са олицетворение на закона. „Щом една полицайка си позволява да си сложи хиалурон в устните, представете си оттам нагоре кой какво слага – началници и др.”, добави Тенев пред Нова телевизия.

Според Илия Кузманов от Синдикалната федерация на служителите в МВР отговорността за случващото се в системата е на полицаите. Не приема тя да се свежда само върху работещите.

Не изпускай тези оферти:

„Причината е ясна – лош подбор, нарушено кариерно развитие, липса на истинска реформа. Да обясня ли как бяха изгонени хора от системата през 2015 г. и колегите бяха държани на 640 лв. основна заплата до 2018 г. Последната година и половина социален диалог в МВР няма”, обясни той.

Кузманов смята, че болшинството служители са прекрасни и не желае да се лепят „позорни етикети”. „Решението е незабавен консенсус между партиите и започване на реална реформа в МВР за период от 6-8 години. Не трябва да лъжат повече, че реформа може да стане за два месеца”, категоричен е представителят на синдикалната федерация.

Относно проверките на пътя, Тенев обясни, че служителите от „Пътна полиция” са оборудвани с боди камери. Преките ръководители били длъжни няколко пъти в денонощието да проследяват какво работят подчинените им.

„Полицаят, който разговаря с нарушител на реда или спира автомобил за проверка, няма право да си изключва боди камерата. Ако го направи, означава, че има нередно действие. Оттам нататък се назначава служебна проверка. В „Пътна полиция” се прави, за останалите – не знам”, каза още той.

Още криминални:

5-годишно момиченце от България се е удавило в басейна на хотел в турския курорт Алания, съобщи вестник „Сабах“. Детето е било на почивка с родителите си.

Семейството е почивало в хотел в квартал Инджекум на Алания. 5-годишната Теодора С. влязла в басейна да си играе. След като плувала известно време започнала да се дави. Виждайки, че има опасност за детето, почиващи около него са го измъкнали от басейна. На място са изпратени линейка и жандармерия.

Пристигналите на място медицински екипи са оказали първа помощ, след което са изпратили Теодора в частна болница. Въпреки усилията на лекарите, детето не е могло да бъде спасено. Жандармерията е започнала разследване на инцидента, предаде OFFNews.

Още крими:

Руснак, настанен в един от хотелите в Банско при последната вълна приютени бежанци, разиграва полицията цял ден вчера. Мъжът заключил жена си в една от стаите и започнал да крещи, че ще я нарани сериозно. Взел телефоните ѝ, за да не се обажда в полицията, съобщава struma.com.

От хотела подали сигнал и ченгетата от Банско се заели със случая. Направили опит да говорят с чужденеца, да се смири, да не тормози съпругата си, но той категорично не се поддавал на опитите им да го укротят. Дори започнал да ги заплашва, че ще каже че го бият и направил опит за прободе вените си с химикал.

Екшънът приключил в късния следобед вчера, след като жената била освободена, а руснакът се укротил.

Преди дни същият преби сънародник, заподозрян, че има вземане даване със съпругата му. Битият бе настанен в болница.

Според запознати конфликтният руснак има психични проблеми, които се отключват след употреба на алкохол. Нуждае се от лечение, тъй като изстъпленията му стават все по -опасни, затова се чака разпореждане от прокурор за принудителното му лечение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рецептата за тази салата ми даде една туркиня. Направих 5 буркана пробни и я изядохме веднага
Next: Адв. Марковски: Системата на МВР трябва да се прочисти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.