Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рецептата за тази салата ми даде една туркиня. Направих 5 буркана пробни и я изядохме веднага
  • Новини

Рецептата за тази салата ми даде една туркиня. Направих 5 буркана пробни и я изядохме веднага

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2022
reerpasocoasoca.png

Зеленчукова салата за зимата

Опитайте тази страхотна рецепта за зеленчукова салата. През зимата всеки има нужда от повече витамини, така че можем да си ги осигурим по този вкусен начин.

Необходими съставки:2 кг домати500 г лук500 г чушки (3 вида)1 глава чесън100 мл олио1 връзка пресен кориандър1 връзка копър1 връзка магданоз2 люти чушкичерен пипер2 ч. л. солдафинови листазахароцет 9%

Приготвяне:Измийте доматите и ги нарежете на полумесеци.

Не изпускай тези оферти:

Измийте, почистете и нарежете всички чушки, лука и лютите чушки на ленти. Обелете чесъна и го нарежете на ситно.

Нарежете на ситно копъра, магданоза и кориандъра.

Прехвърлете всички зеленчуци в голяма купа, добавете сол, олио и разбъркайте добре.

Разпределете салатата в буркани, добавете дафинови листа и черен пипер. Отгоре изсипете сока.

Вижте още: Синът ми е длъжен да се грижи за мен и да ми осигурява всичко

Поставете бурканите в тенджера, покрийте дъното с кърпа преди това и стерилизирайте за 30 минути.

Извадете бурканите, добавете 1 чаена лъжичка захар и 1 чаена лъжичка оцет във всеки.

Затворете и ги обърнете с главата надолу. Завийте бурканите с одеяло и ги оставете да се охладят напълно.

Приятен апетит с тази страхотна зеленчукова салата!

Още рецепти:

Всеки възрастен поне веднъж се е сблъсквал с пристъп на киселини, след като е „изял нещо нередно“.

Ако в домашния комплект за първа помощ не се намери необходимото лекарство, можете да опитате някои народни методи.

Можете сами да се преборите с киселините, ако се появяват рядко. А в тези случаи, когато проблемът е от хроничен характер, помагат лекарствата, корекцията на диетата и съветите на лекар.

Билков чай. Колкото и странно да звучи, чаша топла напитка ще премахне неприятното усещане за парене. Най-добре помагат лайка, джинджифил и липа.

Обезмаслено мляко. Наистина помага много ефективно в борбата с киселините. Напитката ще създаде бариерен филм и ще предпази хранопровода от киселина.

Дъвка. При дъвчене в устата се отделя много слюнка, тя навлиза в хранопровода и отмива киселината.

Отвара от пресни листа живовляк. За да се борите с киселини, вземете няколко листа, нарежете ги с нож и ги залейте с 250 мл вряща вода. Когато отварата изстине, трябва да я изпиете.

Ленено семе. Няколко супени лъжици семена трябва да се дъвчат добре и да се погълнат. Ленът съдържа голямо количество омега-3, което бързо премахва киселините.

Трапезна минерална вода с неприятен аромат и вкус. Такава вода се предлага в аптеките и магазините.

Други народни средства включват: сурови слънчогледови семки, сода за хляб и картофено нишесте. Семената дори се препоръчват за консумация от бременни жени с киселини.

Содата бързо помага за „гасене“ на киселината, но това вещество нарушава киселинността в стомаха. Следователно не трябва често да прибягвате до такъв вариант. Картофеното или царевичното нишесте е напълно безвредно за организма, но не помагат на всеки./Zdrave.to

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Още неизвестни детайли какво е направил шофьорът на такси преди да загуби живота си в конфликта на пътя
Next: Бившият шеф на КАТ: Щом редови полицайки си инжектират хиалурон, смятайте какво е нагоре

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.