Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бизнесдама е арестувана в Пловдив, става дума за много пари
  • Новини

Бизнесдама е арестувана в Пловдив, става дума за много пари

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
bzibasmbamsbas.jpg

В сряда при спецоперация за противодействие на престъпления срещу интелектуалната собственост и данъчното законодателство служители на пловдивския отдел „Икономическа полиция“ задържали 38-годишна жена.

Установено е, че в качеството си на едноличен собственик и управител на търговско дружество тя разпространявала фалшиви маркови дрехи, обувки и аксесоари, които предлагала чрез специално създадени страници в социалната мрежа, а поръчките на клиентите изпълнявала чрез фирма за куриерски услуги.

В хода на проверката са претърсени адресът на жената – апартамент и прилежащо складово помещение, както и ползван куриерски офис. Общо са открити и иззети около 3000 артикула, означени с лого на над 11 регистрирани търговски марки, обект на изключително право и използвани без основание.

Предстои да бъдат назначени съответните експертизи за оценка на конфискуваната продукция и определяне на размера на нанесените щети за държавния бюджет. По предварителни данни става дума за стотици хиляди левове.

Не изпускай тези оферти:

В рамките на образуваното досъдебно производство по чл. 172б от НК процесуално-следствените действия продължават под надзора на Районна прокуратура – Пловдив.

Още криминални новини:

Двамата полицаи, които ескортирали поршето на Димитър Любенов при катастрофата на Околовръстното шосе, станали свидетели на сблъсъка, но избягали от мястото, като карали близо 1 километър на заден ход. Това разкриха днес разследващи.

Любка Гечева от Шесто РУ и колегата й Георги Малински са разследвани, че са помагали на пияния и дрогиран шофьор на “Порше Панамера” Димитър Любенов, който на 25 септември уби французин и рани двама души.

Любенов твърди, че минути преди сблъсъка е бил спрян от полицаите, дал им 200 лева рушвет и те го ескортирали. На GPS-а на патрулката има запис за престой от 3 минути. Още един свидетел потвърдил за даването на парите, но се правят допълнителни разпити, казаха от Софийска градска прокуратура (СГП).

Според разследващите патрулката следвала поршето с висока скорост по Околовръстното, а като видели катастрофата, полицаите дали на заден ход и спрели едва след 1 километър.

Те нито съобщили за нея, нито се опитали да помогнат на пострадалите. Това сторил шофьор, който пътувал в насрещното платно. Той подал и сигнал до тел. 112. Едва тогава Гечева и Малински отишли пак на мястото на сблъсъка.

В отговор на нападките на служебния вътрешен министър Демерджиев, градският прокурор на София Илиана Кирилова подчерта, че разследването срещу полицаите е инициирано от прокуратурата, която се е самосезирала и се е обърнала към “Вътрешна сигурност”.

Наблюдаващ прокурор е прегледал записи от камери заедно със служители от МВР. На тях се виждало движението на патрулката, но не се разпознавали хората в нея.

“Прокурорът е преценил, че няма как да повдигне обвинение на база само видяното от записите”, каза Кирилова. “Крайно е неприятно, ставаме жалки сигурно в очите на хората и медиите с тези прехвърляния на отговорност между институциите. Защо да ги крием ние полицаите?”, попита Кирилова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изсипете яйцата във врящо мляко – повече няма да стъпите в магазина след тази вкусотия
Next: Кое е това момиче? Малцина ще разпознаят едно от най-красивите лица на екрана днес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.