Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кое е това момиче? Малцина ще разпознаят едно от най-красивите лица на екрана днес
  • Новини

Кое е това момиче? Малцина ще разпознаят едно от най-красивите лица на екрана днес

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
mriadaodasobaeva.jpg

Обичаме да ви предизвикваме с ретро-снимки на известни личности у нас, които в повечето случаи не биват разпознати. Вярно е, че славата върви ръка за ръка със суетата, което често пъти води до осезателна промяна във външния вид на дадена знаменитост.

Днес ви предлагаме поредното предизвикателство – ще познаете ли момичето с буйните коси от снимката?

Мира Добрева млада

Точно така, това е Мира Добрева в зората на кариерата си!

Не изпускай тези оферти:

Водещата на БНТ винаги е била красива жена, но сега реши да го припомни и на аудиторията си в социалните мрежи.

„Зверски ми е смешно“ – така коментира снимката си от 1990 година журналистката.

Самата тя споделя спомена на страницата си във Facebook.

Мира Добрева днес

Феновете веднага реагираха на колоритния кадър и заляха водещата с коментари:

„Красота! Не, че сега не си Красива, просто разликата е голяма!!!“

„Обясни ми, какво значи “зверски смешно“?“

„Що…виж каква коса…ЧУДО!!!“

А, Мира скромно обяснява:

– …“всички бяхме с такива бухнали коси и ръкави с подплънки и набор. И на мен ми е доста смешно, защото си спомних и аз каква бях“, пише водещата, цитирана от fakti.bg.

Е, всички знаем, че спомените топлят, но носят и носталгия по отминалите времена, когато бяхме млади, безгрижни и много харесвани.

Още интересни новини:

Прeдcтaвитeлитe нa тaзи зoдия oбичaт чиcтoтaтa, мaниeритe, coциaлнитe прaвилa и ca мнoгo изиcкaни и eлeгaнтни в тoвa. Тe ca cпрaвeдливи и винaги ce бoрят зa иcтинaтa, живeeйки нeпoкoрeн, нo cъщeврeмeннo и нeжeн живoт.

Въпрeки тoвa, нaпocлeдък нeщaтa нe им вървяхa кaктo трябвa.

Вaжнo e дa знaeтe, чe тoвa нямa дa прoдължи пoвeчe пo тoзи нaчин, тъй кaтo acтрoлoзитe прeдвиждaт мнoгo интeрecни cъбития, кoитo oчaквaт хoрaтa, кoитo принaдлeжaт нa eдин oт нaй-интeлигeнтнитe знaци в хoрocкoпa – Вeзнитe.

Спoрeд acтрoлoгичecкитe прoгнoзи, Вeзнитe щe имaт възмoжнocт дa ce oтървaт oт вcички прeпятcтвия и нeприятнocти, c кoитo ca ce cблъcкaли прeз изминaлия пeриoд, ocoбeнo пoрaди влияниeтo нa плaнeтaтa Юпитeр, кoятo щe ocтaнe в знaкa нa Вeзни цeли 13 мeceцa. Тoвa oзнaчaнa нaпрeдък, щacтиe и къcмeт във вcички oблacти!

Още интересни новини:

Софи Маринова се оказа всестранно развита личност, която има дарба да гледане на карти.

Уменията й изпита нейната приятелка и колежка Преслава, която изпадна в ступор от това, което й каза ромският славей по време на сеанса.

Етрополската звезда разбърка картите и започна да ги реди една по една, а ясновидските й способности разсмяха Преслава, която нито за минута не успя да прикрие смеха си.

Като гледачка Софи ще играе в дългоочаквания си дует с Преслава, който са снимали преди броени дни. От любопитните клипчета, които двете споделиха с последователите си, става ясно, че са използвали автентични арабски декори. Това със сигурност вещае някоя разтърсваща арабска мелодия, която безспорно ще влезе по дискотеките и ще им донесе много работа.

Във видеото Софи казва на Преси, че е „голяма кралица“. Тези думи карат Преслава да се засмее и да повторят отново сцената.

Фенове на певиците отдавна ги подтикват към идеята да запишат обща песен и ето, че най-накрая това е факт. Парчето ще види бял свят съвсем скоро, а през това време Софи и Преси показват любопитни кадри от снимачната площадка, за да демонстрират колко весело е протекъл работния процес. А, разбира се, в центъра на забавлението и шегите е винаги Софи Маринова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бизнесдама е арестувана в Пловдив, става дума за много пари
Next: Катастрофални новини за десетки хиляди български пенсионери

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.