Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бизнесмен от Дупница вдигна сватба с хеликоптер за 16-г. си бременна щерка
  • Новини

Бизнесмен от Дупница вдигна сватба с хеликоптер за 16-г. си бременна щерка

Иван Димитров Пешев април 24, 2022
shtekrkarkakr.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Строителният предприемач от Дупница Ангел Георгиев със съпругата си Соня вдигнаха пищна сватба с 350 гости на единствената си дъщеря Теменужка, като ангажираха хеликоптер за младоженците, лимузина за сватовете и македонски оркестър, пише struma.bg.

Сватбата, състояла се миналия петък, дълго време бе тема на разговор в Дупница.

Бабата на Теменужка, на която е кръстена булката, е позната в цяла Дупница с разносна търговия на дрехи, а близките й я наричат „Подвижен бутик”.

„Щастлив съм! Ожених единствената си дъщеря. С майка й създадохме семейство, когато бяхме на по 18 г. Оттогава започнах работа в строителството и събирах пари за детето си. Да има, ако иска да учи, или за сватба, като се ожени. При нас, ромите, традициите са такива – да се женим млади. Със зетя Митко се запознали в интернет преди 1 г. Харесаха се и започнаха да се срещат. Дъщеря ми е на 16 години, бременна в 4-и месец, ще ставам дядо.

Исках сватбата на дъщеря ми да бъде пищна и запомняща се… Това беше мечтата ми, откакто тя се роди, и я осъществих. Наех хеликоптер за около 2000 лв. Младите пристигнаха с него от Самоков до летището край Сапарева баня. Там ги чакаше почти цялата рода.

На слизане от хеликоптера по идея на собственика на ресторанта, където правихме сватбата – Стефан Манов, сложиха червен килим и по него минаха младоженците. Той направи подарък на младите, като ни осигури неговата лимузина и с нея ходихме до Самоков да вземем сватовете за сватбата”, разказа бащата на булката Ангел Георгиев, щастлив от събитието, и продължи: „Поканих оркестър от Северна Македония да весели гостите на сватбата.

Получи се запомнящ се празник, за който ще се говори дълго. Имахме гости от цяла България, роднини, доволни клиенти от Разлог и Сандански. Някои от гостите на тържеството пристигнаха от чужбина – Австрия, Германия, Италия… Гостите дариха предимно пликове с пари на младоженците, с които да започнат живота си.

Младите планират с част от събраните пари да отидат на круиз, но след като се роди бебето, тогава ще пътуват на меден месец”, добави той.

Вуйчото Захари и вуйната Наталия дариха най-много пари на младото семейство

Младоженецът Митко Тодоров е от богата фамилия от Самоков. Бизнесът на родителите му Борис и Елена Тодорови е за изработка на метални огради и конструкции.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кауфланд пак се издъниха? Клиенти: Отврат е!
Next: Скандалът с великденското пътешествие на Петков в Царево се разгаря

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.