Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Близките го съобщиха. Отиде си велика българска актриса. Дълбок поклон
  • Новини

Близките го съобщиха. Отиде си велика българска актриса. Дълбок поклон

Иван Димитров Пешев декември 28, 2022
sakgkasasgkag.jpg

Напусна ни един от златните гласове на българския дублаж – актрисата Адриана Андреева, съобщи БНТ.

Тя е сред доайените на Народния театър „Иван Вазов“, където прекарва почти три десетилетия от над половинвековната си творческа кариера.

Гласът ѝ запознава българските зрители с герои от емблематични сериали и филми като „Синьо лято“, „Птиците умират сами“, „Богат беден“, „Далас“, „Малка къща в прерията“, „Бар „Наздраве“, „Наследството на Гулденбург“. Дълги години озвучава и жълтото пиле в „Улица Сезам“.

„Аз съм една щастлива актриса. Успях да работя с най-големите ни режисьори и с най-големите актьори на миналия век и на този!“, казва Андреева в свое интервю през 2016 година.

Не изпускай тези оферти:

Поклон пред паметта ѝ!

дриана Маринова Андреева е българска актриса. Известна е с изявите си в Народен театър „Иван Вазов“ от 1964 г. до 1992 г., както и с озвучаването на филми и сериали.

Дебютира с ролята си на Виола в „Дванайсета нощ“ във Видинския драматичен театър, по-късно на Тошка от „Татул“ от Слав Г. Караславов.

От 1964 г. до 1992 г. играе в Народен театър „Иван Вазов“, в която е уволнена 10 години преди пенсионирането си.

През кариерата си в театъра е работила с режисьорите Кръстьо Мирски, Енчо Халачев, Младен Киселов, Крикор Азарян, Борис Захава, Клифърд Уилямс, Арса Йованович и др., както и с актьорите Стефан Гецов, Апостол Карамитев и др.

Играе и в „Госпожа Стихийно бедствие“, където си партнира със Стоянка Мутафова.

От 60-те години до около 2018 г. се занимава с озвучаване на филми и сериали, измежду които „Синьо лято“ (дублаж на БТ), „Малка къща в прерията“, „Улица Сезам“, „Бар Наздраве“ (дублаж на студио Доли), „Птиците умират сами“, „Смешно отделение“, „Дързост и красота“, „Далас“, „Богат, беден“, „Франклин“ (дублаж на студио Доли), „Жега в Кливланд“, „Живите мъртви“ (до средата на шести сезон) и други. Един от последните ѝ озвучени филми е „Тайната на Коко“ за Доли Медия Студио, където озвучава Коко.

Озвучава за дублажните студия Видеокъща Диема, Мулти Видео Център, Мависта Студио, Доли Медия Студио, Андарта Студио и др. През кариерата си в дублажа е работила с режисьорите Добромир Чочов, Цветана Янакиева, Димитър Караджов, Рута Киселова-Евстатиева, Людмила Кръстева, Елка Йовкова, Елена Попова, Мария Попова, Кирил Бояджиев, Даниела Горанова, Тамара Войс, Живка Донева и други.

През 2017 г. ѝ е връчена наградата „Дубларт“ за цялостен принос.

Театрални роли

Дафинка в „Свекърва“,
Боряна в „Боряна“,
Санка в „Чифликът край границата“,
Милица в „Сборен пункт“,
Неда в „Последен срок“.

Филмография

„Животът си тече тихо…“ (1957)
„Последният рунд“ (1961) – Ваня
„Чертичката“ (1972) – Жената
„Талисман“ (1978)
„Човек не съм убивал“ (1983)
„Тази кръв трябваше да се пролее“ (1985) – Стаменова
„Кучето и влюбените“ (1986) – Майката
„Баща“ (1989)
„Селцето“ (1990) – Перса
„Пльонтек“ (1991) – Главната лекарка
„Каталии“ (2011) – Яна
„Смисълът на живота“ (2004)
„Маймуни през зимата“ (2006) – Леля Зина

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна ситуация със самолет, навлязъл в България от Истанбул
Next: Дълбок поклон. Почина легендарната актриса Адриана Андреева, доайен на Народния театър

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.