Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Болна от рак българка: Моля ви, хора, обръщайте внимание на здравето си
  • Новини

Болна от рак българка: Моля ви, хора, обръщайте внимание на здравето си

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
bbaoslnasonoassa.png

Цвети не търси съжаление, просто иска да напомни на всички да обръщаме повече внимание на здравето си.

Един пост в социалната мрежа развълнува всички, събра хиляди лайкове и коментари, за минути стана вайръл. Става дума за публикацията на Цветелина Михайлова, но това не е просто една публикация, а личната изповед на Цвети, която е озаглавена: „Когато чуеш диагнозата рак на гърдата„.

 

Преди да Ви запознаем с историята на борбената жена – нека първо се запознаем с нея. Коя е Цветелина Михайлова?

Не изпускай тези оферти:

През изминалите години името на Цвети нашумява. Тя отвори собствен фризьорски салон в предградието Дес Плейнс.

 

През 2015 г. и 2016 г. българката участва в престижното съревнование за коафьори „Hair Wars“ в Чикаго, където се класира на престижното трето място. Тогава обаче решава да изостави салона си отвъд Океана и се връща в България. Сега Цвети работи в София, където има свой салон – Cveti’s Secret Beauty Salon Sofia. Все щастливи мигове в живота на Цвети, но понякога животът ни предлага тежки изпитания. На нелеко изпитание е подложена и Михайлова, изпитанието, наречено рак на гърдата.

 

В социалната мрежа Фейсбук Цвети разказва личната си история. Не, за да търси съжаление, а за да накара максимален брой жени да се погрижат за себе си и за своето здраве.

 

„Преди година, след силен натиск, получих възпаление на гърдата. Посетих мамолог, който диагностицира инфекция. Чрез малък разрез, за около 20 минути, премина манипулацията по лечението, но след около месец усетих, че има нещо неестествено в гърдата ми. Върнах се при доктора, който ми каза да се мажа с един гел, но резултати от това нямаше. Посетих го отново и той ми посочи, че, ако не ме притеснява нещото, което предизвиква възпалението, може да си стои в мен, тъй като не ми пречело, не било страшно“, така започва разказа на фризьорката.

 

„След около още един месец отново получих възпаление и реших този път да сменя мамолога. След обстоен преглед докторът ми заяви, че иска да ми направи биопсия. Аз НЕ повярвах, че има в какво да се съмнява (Тук сглупих МНОГО). Потърсих и трето мнение. Третият лекар беше на мнението на първия – каза ми, че става дума за фиброаденом – да не го мисля, и ако реша да си стоя така, а ако реша да го махна, да отида при известен хирург. И четвъртият доктор потвърди за фиброаденом“, разказва Цвети.

Михайлова тогава си казала: „Нямам бърза работа, ще си изкарам лятото, пък по- нататък ше го махна. Дори си помислих, че всъщност мога да оставя тази работа за по натам“. Заминала на почивка и точно преди края й, дали като знак от съдбата, сънувала ужасен сън, чието тълкувание било: „Заплашен сте от смъртоносна болест“. Същият ден гърдата й за пореден път се възпалява. „И реших окончателно да махна тази бучица от мен“, допълва жената.

 

„Интуитивно вдигнах на момента телефона и запазих час още същия ден. Седмица по-късно операцията вече беше зад гърба ми, а аз се чувствах освободена и много по-добре“, пише Цвети и споделя, че никога по време на лечението и посещенията й при лекарите не е очаквала да й кажат, че съм с диагноза злокачествен карцином. Не е вярвала, че я очакват тези мъки.

 

„Докато чакахме да излезе резултатът за разсейки, не мога да ви опиша каква мъка и напрежение беше всичко това за близките ми…

Оттук-нататък таях надежда, че химиотерапията ще ми се размине. Бях на консултации в Турция, взех мнение от лекари в Германия и в USA, разговарях със светила в България. До последно вярвах, че все някой ще се намери да каже, че такава терапия, при това толкова продължителна, НЕ ми е нужна…

 

Не мога да скрия, че една от най-големите ми драми беше косопадът. Както всички мои близки знаят съм фризьор и за мен косата значи много и работата ми е свързана със суета, с красота…Държа много на външния си вид и тази мисъл ме съсипваше.

Е, сега искам да ви кажа, че сама установих – това е бил най-малкият ми проблем. Когато косата ми започна да пада обилно, а това стана на 11-ия ден от първата химеотерапия, въпреки че го очаквах, доста паднах духом. Дори бях на ръба да спра с всичко, в главата ми беше ад и заради всички останали странични реакции, които получих.

 

Но сега смятам всичко това за моментни усещания. В по-голямата част от времето мисля позитивно, мисля как нямам търпение да свърши всичко и да започна отново, на чисто. Мисля как да преобразя живота си – да започна да мисля повече за себе си, да обръщам повече внимание на децата ми, на мъжа ми, на приятелите ми. Мисля за това, че искам да живея и да творя.

Всъщност осъзнавам ясно колко хубав е животът и че искам да го живея на макс. Не знам защо ми се случва всичко това, явно има някаква причина. Често се питам „Защо на мен…не го заслужавам”. Покрай всичко това разбрах всъщност колко МНОГО приятели имам. Ама те наистина са уникални и подкрепата им ме направи още по-силна. Искам да благодаря на всички, те знаят кои са, и да им кажа колко много ги ценя, защото точно в такъв момент разбираш кой е до теб. За мое огромно щастие тези хора са в изобилие.

 

Малко дълго се получи, но сега искам да се обърна към всички: Моля ви, хора, обръщайте внимание на здравето си, минавайте всяка година на профилактични прегледи, на мамолог, мамограф и на гинеколог, търсете повече мнения, не се успокоявайте, ако някой ви каже „фиброаденом”. Искайте поне три мнения при всяко излишно нещо в тялото ви. Мислете за близките си, за децата си, за всички, които ви обичат.

 

Единствената цел на моя пост е, ако мога, да помогна и допринеса с нещо положително. Нямам никаква нужда и не искам съжаление, защото се чувствам чудесно. Дори без коса. Пазете се!“, така завършва публикацията на Цветелина Михайлова.

Снимки: Цветелина Михайлова / личен архив

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дървото което задължително трябва да имаш в градината си, за да привлечеш пари и щастие
Next: БСП се разклати, Нинова пред нервен срив. Божанков се обяви срещу партията за военната помощ

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.