Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Болна от рак българка: Моля ви, хора, обръщайте внимание на здравето си
  • Новини

Болна от рак българка: Моля ви, хора, обръщайте внимание на здравето си

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
bbaoslnasonoassa.png

Цвети не търси съжаление, просто иска да напомни на всички да обръщаме повече внимание на здравето си.

Един пост в социалната мрежа развълнува всички, събра хиляди лайкове и коментари, за минути стана вайръл. Става дума за публикацията на Цветелина Михайлова, но това не е просто една публикация, а личната изповед на Цвети, която е озаглавена: „Когато чуеш диагнозата рак на гърдата„.

 

Преди да Ви запознаем с историята на борбената жена – нека първо се запознаем с нея. Коя е Цветелина Михайлова?

Не изпускай тези оферти:

През изминалите години името на Цвети нашумява. Тя отвори собствен фризьорски салон в предградието Дес Плейнс.

 

През 2015 г. и 2016 г. българката участва в престижното съревнование за коафьори „Hair Wars“ в Чикаго, където се класира на престижното трето място. Тогава обаче решава да изостави салона си отвъд Океана и се връща в България. Сега Цвети работи в София, където има свой салон – Cveti’s Secret Beauty Salon Sofia. Все щастливи мигове в живота на Цвети, но понякога животът ни предлага тежки изпитания. На нелеко изпитание е подложена и Михайлова, изпитанието, наречено рак на гърдата.

 

В социалната мрежа Фейсбук Цвети разказва личната си история. Не, за да търси съжаление, а за да накара максимален брой жени да се погрижат за себе си и за своето здраве.

 

„Преди година, след силен натиск, получих възпаление на гърдата. Посетих мамолог, който диагностицира инфекция. Чрез малък разрез, за около 20 минути, премина манипулацията по лечението, но след около месец усетих, че има нещо неестествено в гърдата ми. Върнах се при доктора, който ми каза да се мажа с един гел, но резултати от това нямаше. Посетих го отново и той ми посочи, че, ако не ме притеснява нещото, което предизвиква възпалението, може да си стои в мен, тъй като не ми пречело, не било страшно“, така започва разказа на фризьорката.

 

„След около още един месец отново получих възпаление и реших този път да сменя мамолога. След обстоен преглед докторът ми заяви, че иска да ми направи биопсия. Аз НЕ повярвах, че има в какво да се съмнява (Тук сглупих МНОГО). Потърсих и трето мнение. Третият лекар беше на мнението на първия – каза ми, че става дума за фиброаденом – да не го мисля, и ако реша да си стоя така, а ако реша да го махна, да отида при известен хирург. И четвъртият доктор потвърди за фиброаденом“, разказва Цвети.

Михайлова тогава си казала: „Нямам бърза работа, ще си изкарам лятото, пък по- нататък ше го махна. Дори си помислих, че всъщност мога да оставя тази работа за по натам“. Заминала на почивка и точно преди края й, дали като знак от съдбата, сънувала ужасен сън, чието тълкувание било: „Заплашен сте от смъртоносна болест“. Същият ден гърдата й за пореден път се възпалява. „И реших окончателно да махна тази бучица от мен“, допълва жената.

 

„Интуитивно вдигнах на момента телефона и запазих час още същия ден. Седмица по-късно операцията вече беше зад гърба ми, а аз се чувствах освободена и много по-добре“, пише Цвети и споделя, че никога по време на лечението и посещенията й при лекарите не е очаквала да й кажат, че съм с диагноза злокачествен карцином. Не е вярвала, че я очакват тези мъки.

 

„Докато чакахме да излезе резултатът за разсейки, не мога да ви опиша каква мъка и напрежение беше всичко това за близките ми…

Оттук-нататък таях надежда, че химиотерапията ще ми се размине. Бях на консултации в Турция, взех мнение от лекари в Германия и в USA, разговарях със светила в България. До последно вярвах, че все някой ще се намери да каже, че такава терапия, при това толкова продължителна, НЕ ми е нужна…

 

Не мога да скрия, че една от най-големите ми драми беше косопадът. Както всички мои близки знаят съм фризьор и за мен косата значи много и работата ми е свързана със суета, с красота…Държа много на външния си вид и тази мисъл ме съсипваше.

Е, сега искам да ви кажа, че сама установих – това е бил най-малкият ми проблем. Когато косата ми започна да пада обилно, а това стана на 11-ия ден от първата химеотерапия, въпреки че го очаквах, доста паднах духом. Дори бях на ръба да спра с всичко, в главата ми беше ад и заради всички останали странични реакции, които получих.

 

Но сега смятам всичко това за моментни усещания. В по-голямата част от времето мисля позитивно, мисля как нямам търпение да свърши всичко и да започна отново, на чисто. Мисля как да преобразя живота си – да започна да мисля повече за себе си, да обръщам повече внимание на децата ми, на мъжа ми, на приятелите ми. Мисля за това, че искам да живея и да творя.

Всъщност осъзнавам ясно колко хубав е животът и че искам да го живея на макс. Не знам защо ми се случва всичко това, явно има някаква причина. Често се питам „Защо на мен…не го заслужавам”. Покрай всичко това разбрах всъщност колко МНОГО приятели имам. Ама те наистина са уникални и подкрепата им ме направи още по-силна. Искам да благодаря на всички, те знаят кои са, и да им кажа колко много ги ценя, защото точно в такъв момент разбираш кой е до теб. За мое огромно щастие тези хора са в изобилие.

 

Малко дълго се получи, но сега искам да се обърна към всички: Моля ви, хора, обръщайте внимание на здравето си, минавайте всяка година на профилактични прегледи, на мамолог, мамограф и на гинеколог, търсете повече мнения, не се успокоявайте, ако някой ви каже „фиброаденом”. Искайте поне три мнения при всяко излишно нещо в тялото ви. Мислете за близките си, за децата си, за всички, които ви обичат.

 

Единствената цел на моя пост е, ако мога, да помогна и допринеса с нещо положително. Нямам никаква нужда и не искам съжаление, защото се чувствам чудесно. Дори без коса. Пазете се!“, така завършва публикацията на Цветелина Михайлова.

Снимки: Цветелина Михайлова / личен архив

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дървото което задължително трябва да имаш в градината си, за да привлечеш пари и щастие
Next: БСП се разклати, Нинова пред нервен срив. Божанков се обяви срещу партията за военната помощ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.