Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов каза кой е реалният премиер. Поиска оставка на Тагарев
  • Новини

Борисов каза кой е реалният премиер. Поиска оставка на Тагарев

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
sdfvsdfbfdsgbfdhdfghghh.png

Бойко Борисов поиска оставката на министъра на отбраната Тодор Тагарев.

Това се случва, след като Тагарев даде интервю за бТВ тази сутрин, в което коментира критиката на лидера на ГЕРБ, че кабинетът не е дал и болт на Украйна.

Министърът съобщи, че нова помощ за Украйна ще има и обяви, че финансовото й измерение ще е в пъти по-голямо от това на предоставената досега.

„Постоянните критики и атаки срещу мен пречат да изпълним тази своя политика“, оплака се Тагарев.

Борисов, както стана ясно от негово изявление пред медиите преди малко, иска смяната,  тъй като го определя като неработещ – най-вече заради факта, че обещаните на Украйна БТР-и още са в София.

„Работата на министър Тагарев за мен се изчерпа – каквото и да напишат в този отчет, той работата не я е свършил. Това е неработещ министър, сега са му виновни зам.-министрите, МВР и всички останали, само той е на високи обороти. Толкова високи, че в секретно деловодство има доклад какво е свършил. Аз на негово място не бих отишъл в Киев при Зеленски, преди да съм изпълнил решенията на парламента“, посочи Борисов.

Две седмици ги чаках да се напътуват. През уикенда имам мероприятие, а е и 3 март. Това не е документ, който да се пише на коляно на поляната, каза още Борисов по повод ротацията и споразумението, което ГЕРБ предложи на ПП-ДБ.

„Могат да си подават оставки, колкото искат. Това не е нещо различно от това, което сме приели. Когато говорим за независими регулатори, служби, съдебна система, може да звучи като делкане. Когато говорим за парламентарна държава, първото, което се гласува са премиер и министри“, обясни лидерът на ГЕРБ.

„Правим коалиционно споразумение, каквото се прави в целия Европейски съюз (ЕС)“, добави той и уточни: „Меморандум малко като „Джемкорп“ ми звучи, а споразумение. Не сме получили оценката на министрите. Аз не съм нито Габриел, нито Денков, и аз чакам. В коалиционното споразумение ще представим равнопоставеност в управлението на държавата. Да се носи отговорност“, каза още той.

„Петков и Денков всеки ден имат медийни изяви и казват „Борисов да не се изявява“. Изявяват се от сутрин до вечер. И когато се осмелим да кажем нещо, те ни забраняват медийните изяви“, добави Борисов.

„По този начин не се работи – в 9 часа са 20 човека в пленарна зала“, уточни той.

„Г-н Петков, който има огромен талант да води преговори и затова непрекъснато пресира с тях, аз ще предложа преговорен екип по коалиционното споразумение“, каза Борисов и уточни, че в преговорния екип за ротацията ще са Теменужка Петкова, Рая Назарян, Деница Сачева.

„Г-н Петков каза, че имам 2000 назначения в ДАНС. За мен е учудващо, че един премиер, защото Кирил Петков за мен е истинският премиер в държавата, може да каже такова нещо“, изтъкна Борисов.

„Крайната дума има Кирил Петков, а не Денков. Денков и Габриел бяха компромис, за да може да работи това правителство.

Имам безгранично доверие в знанията, опита и уменията на Мария Габриел. ГЕРБ е партията, която носи отговорността. Ако тя е добър премиер, с добри министри, това е плюс за ГЕРБ. Ако се провалят – това ще е минус за нас“, обясни Борисов.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идва първият частен влак у нас! Обещават чудеса
Next: Урок по етикет: Трябва ли да си събуете обувките, ако сте гост?

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.