Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов сензационно: Ако бях аз на власт, война в Украйна нямаше да има. Ето защо
  • Новини

Борисов сензационно: Ако бях аз на власт, война в Украйна нямаше да има. Ето защо

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2022
boykoukrainannaa.jpg

Бойко Борисов сензационно: Ако бях аз на власт, война в Украйна нямаше да има.

„Това ще се отрази на всички. Дипломатически действия и същевременно дипломацията да се опита да ги спре. Това бих направил аз.

Такива действия са санкции и какво би трябвало да следва, ако се спрат.

Премиерът Кирил Петков може да направи това, което правих аз – спирах ги едните, инвестирахме, прекарвахме газ, пазихме туризма. Срещата щеше да е във Варна, ако бях аз“. Борисов припомни как е организирал среща на трима държавни глави и Ердоган и е приключил проблема на ескалация и военни действия на Турция.

„Ако беше на власт канцлерът Меркел, нямаше да се стигне до тази ситуация e“, е сигурен Борисов. „Това, което всички очаквахме, се случи, говорил съм го и преди години, но се оказах лош пророк. И децата знаеха, че с края на Олимпиадата в Китай ще започнат тези действия. Обикновено критикуваме и правителството, и президента, като опозиция това ни е работата. Но не мога да скрия, че за първи път, с всичките условности, те се опитаха да дадат някаква правна рамка на това, което се случва. Аз съм инструктирал депутатите да не приемат декларация, ако в нея не присъства „санкции“.Както и да се опитват да го наричат – инвазия, военна операция, то си е война.

Това е все едно да бомбардират Бояна, Варна, Стара Загора, а ние да казваме, че това било някаква си военна операция.

Това е война по цялата територия на суверенна държава“, възмути се Борисов. Изрази притеснение и в икономически аспект заради възможния спад на стокооборота между България и Украйна и Русия, а и като цяло ефектите върху търговията на Европейския съюз, като посочи, че следвало да се направи план за да се тушират негативните ефекти. пълна поддръжка за управляващото мнозинство, ако вкарат в парламента предложения, свързани с подобряване на отбранителните способности на българската армия. Да се осигури коридор на всички Българи от Украйна, които искат да дойдат у нас заради опасността от военна агресия срещу цивилното население“, настояват още бившата управляваща партия. Борисов дори се притесни, че в парламента има две партии, които не са пожелали да подпишат декларацията на НС.

Кристиян Коев

източник: budnaera.com

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! България праща боеприпаси на Украйна!
Next: Гардиън: Появиха се сериозни съмнения за психическото здраве на Путин

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.