Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Боян Чуков хвърли бомба за преговорите Москва-Киев и кой ще е големият печеливш от войната
  • Новини

Боян Чуков хвърли бомба за преговорите Москва-Киев и кой ще е големият печеливш от войната

Иван Димитров Пешев март 31, 2022
boqncnchukovv.png

Светът заговори за пробив в преговорите за мир между Русия и Украйна. Москва ограничава военните действия, в ход е и изготвянето на договор за неутралитет и неядрения статут на Украйна.

Международният анализатор и експерт по национална сигурност Боян Чуков обаче не смята, че на преговорите в Истанбул се е случило нещо, което заслужава толкова шум и коментари.

„Оценката на Антъни Блинкен е ясна – не вижда позитив в преговорите. Излезе информация, че руснаците се готвят да прехвърлят част от своите войски от Киев в Донбас, за да завършат обкръжаването на войските там.

Ако имаше нещо много сериозно на тези преговори, трябваше да продължават два дни, както се бяха договорили. Оказа се, че за 3 часа решиха всички проблеми.

Всичко ще бъде докладвано на Путин, който ще решава дали ще бъде така или иначе. Нито руската войска спира бойните действия, нито украинската артилерия спира да стреля по Донбас“, обясни той.

По думите му руснаците са направили много голям реверанс към своя партньор Реджеп Ердоган – да играе роля на посредник, за да придобие глобална тежест в новия свят, който се изгражда. Чуков подчерта, че преговорите са между Москва и Запада, а Киев е само един интерфейс и нищо повече. А среща между Путин и Зеленски щяло да има, когато Зеленски разпише капитулацията на Украйна.

„За службите за сигурност в Украйна експертите твърдят, че са разделени на 3 групи – проруска, близка до националистите от „Азов“ и трета, която е под влиянието на западните специални служби.

Зеленски се безпокои, че ако стане много сговорчив по отношение на Москва, точно „Азов“ ще го свали от власт. Пази своето място и да не бъде ликвидиран от радикалите в Украйна“, каза още Чуков пред Bulgaria ON AIR.

„От сателитите става ясно, че в Курска област се съсредоточава свръхмодерна руска техника. Въпросът е какво ще остане от Украйна и въобще ще остане ли нещо. Русия не се отказва от демилитаризацията и денацификацията. Русия казва: Няма да позволим повече украинската територия да представлява заплаха за нас“, изтъкна анализаторът.

Запитан за евентуалното приемане на Украйна в Европейския съюз (ЕС), той отговори: „Военният инструмент на ЕС е НАТО. Руснаците толкова ли са глупави, че ще позволят под друга форма НАТО да влезе на същата тази територия? Към август ще има по-сериозно решение на въпроса“.

Чуков отбеляза, че икономическият фронт е не по-малко важен – става дума за битка между Западния свят и Русия. В Европа само германската икономика е на профицит. „В момента, в който рухне германската икономика, целият ЕС се разпада“, категоричен е той.

Експертът призна, че е озадачен от присъствието на милиардера Роман Абрамович на преговорите за мир. Някои твърдят, че носи бележки от Зеленски към Путин и обратното, а Чуков очаква Абрамович да бъде ползван заради финансовите му възможности.

„Изключително груба грешка е да се счита, че Русия предприе този ход без всичко да е съгласувано с Китай. Китайците все по-настойчиво застават на страната на руснаците.

САЩ в момента обявиха Китай за основен техен проблем. Китай е големият печеливш от всичко случващо се. Индия почти динамизира диалога с Китай и по нито един въпрос не прие предложението на САЩ да се включи в санкциите срещу Русия. 85% от въоръженията на Индия са руски“, коментира още Чуков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Михаил Константинов каза какво ще се случи след 1 година с Борисов и ГЕРБ
Next: Правителствените линии прегряват в момента: Путин направи най-неочаквания обрат в позицията си

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.