Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Боян Чуков хвърли бомба за преговорите Москва-Киев и кой ще е големият печеливш от войната
  • Новини

Боян Чуков хвърли бомба за преговорите Москва-Киев и кой ще е големият печеливш от войната

Иван Димитров Пешев март 31, 2022
boqncnchukovv.png

Светът заговори за пробив в преговорите за мир между Русия и Украйна. Москва ограничава военните действия, в ход е и изготвянето на договор за неутралитет и неядрения статут на Украйна.

Международният анализатор и експерт по национална сигурност Боян Чуков обаче не смята, че на преговорите в Истанбул се е случило нещо, което заслужава толкова шум и коментари.

„Оценката на Антъни Блинкен е ясна – не вижда позитив в преговорите. Излезе информация, че руснаците се готвят да прехвърлят част от своите войски от Киев в Донбас, за да завършат обкръжаването на войските там.

Ако имаше нещо много сериозно на тези преговори, трябваше да продължават два дни, както се бяха договорили. Оказа се, че за 3 часа решиха всички проблеми.

Всичко ще бъде докладвано на Путин, който ще решава дали ще бъде така или иначе. Нито руската войска спира бойните действия, нито украинската артилерия спира да стреля по Донбас“, обясни той.

По думите му руснаците са направили много голям реверанс към своя партньор Реджеп Ердоган – да играе роля на посредник, за да придобие глобална тежест в новия свят, който се изгражда. Чуков подчерта, че преговорите са между Москва и Запада, а Киев е само един интерфейс и нищо повече. А среща между Путин и Зеленски щяло да има, когато Зеленски разпише капитулацията на Украйна.

„За службите за сигурност в Украйна експертите твърдят, че са разделени на 3 групи – проруска, близка до националистите от „Азов“ и трета, която е под влиянието на западните специални служби.

Зеленски се безпокои, че ако стане много сговорчив по отношение на Москва, точно „Азов“ ще го свали от власт. Пази своето място и да не бъде ликвидиран от радикалите в Украйна“, каза още Чуков пред Bulgaria ON AIR.

„От сателитите става ясно, че в Курска област се съсредоточава свръхмодерна руска техника. Въпросът е какво ще остане от Украйна и въобще ще остане ли нещо. Русия не се отказва от демилитаризацията и денацификацията. Русия казва: Няма да позволим повече украинската територия да представлява заплаха за нас“, изтъкна анализаторът.

Запитан за евентуалното приемане на Украйна в Европейския съюз (ЕС), той отговори: „Военният инструмент на ЕС е НАТО. Руснаците толкова ли са глупави, че ще позволят под друга форма НАТО да влезе на същата тази територия? Към август ще има по-сериозно решение на въпроса“.

Чуков отбеляза, че икономическият фронт е не по-малко важен – става дума за битка между Западния свят и Русия. В Европа само германската икономика е на профицит. „В момента, в който рухне германската икономика, целият ЕС се разпада“, категоричен е той.

Експертът призна, че е озадачен от присъствието на милиардера Роман Абрамович на преговорите за мир. Някои твърдят, че носи бележки от Зеленски към Путин и обратното, а Чуков очаква Абрамович да бъде ползван заради финансовите му възможности.

„Изключително груба грешка е да се счита, че Русия предприе този ход без всичко да е съгласувано с Китай. Китайците все по-настойчиво застават на страната на руснаците.

САЩ в момента обявиха Китай за основен техен проблем. Китай е големият печеливш от всичко случващо се. Индия почти динамизира диалога с Китай и по нито един въпрос не прие предложението на САЩ да се включи в санкциите срещу Русия. 85% от въоръженията на Индия са руски“, коментира още Чуков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Михаил Константинов каза какво ще се случи след 1 година с Борисов и ГЕРБ
Next: Правителствените линии прегряват в момента: Путин направи най-неочаквания обрат в позицията си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.