Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БСП се включи в защитата на Паметника на Съветската армия
  • Новини

БСП се включи в защитата на Паметника на Съветската армия

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
fgfherererter.png

Заместник-председателят на Парламентарната група на “БСП за България” Георги Свиленски, председателят на Градския съвет на БСП и на групата общински съветници на социалистите Иван Таков, членове на Младежкото обединение на БСП и симпатизанти се включиха в защитата на Паметника на Съветската армия.

“Няма да позволим паметникът да бъде съборен.

Няма да допуснем това да бъде основен елемент от предизборната кампания на хора, които не познават историята и миналото на България и Европа.

Противопоставяме се на всяка инициатива за събарянето на който и да е било паметник на територията на страната, без значение чия част от историята на България олицетворява”, заяви Свиленски, цитиран от Нова тв.

Представители на “Възраждане” и “БСП за България” дойдоха пред Паметника на Съветската армия в сряда привечер. Малко по-късно към тях се присъединиха и членове на “Движение Русофили”. По-рано днес “Левицата” направи палатков лагер срещу премахването на паметника.

“Тук сме да защитим за пореден път опитите на самозабравили се управляващи да съборят паметника на Съветската армия, да се опитат да събарят, който и да е, паметник в България, символизиращ различни периоди в българската история”, коментира пред журналисти депутатът Георги Свиленски от “БСП за България”. “Тук сме, за да се опитаме да кажем на тези хора да прочетат историята, да са наясно какво символизират тези паметници и какво искат да разрушат, защото по-лошо от това да бъдеш невеж в случая е да събориш паметника на Съветската армия”, добави той.

Според Свиленски въпросът се поставя в този момент, “защото си търсят избиратели за изборите”. “Най-лошото ще бъде, ако наистина паметникът бъде съборен – тогава те трябва да прекратят своето политическо съществуване, тъй като няма да има какво повече да събарят и съответно нямат място в политиката”, смята депутатът.

Някои от гражданите, дошли на място, носеха тениски с логото на “Възраждане”. По-рано днес лидерът на партията Костадин Костадинов написа във фейсбук, че софийската организация на формацията от 19:00 ч. ще бъде пред паметника.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дикме: Да сложат дрегер в парламента!
Next: Времето полудя! Сняг се сипе на парцали на това място у нас

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.