Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дикме: Да сложат дрегер в парламента!
  • Новини

Дикме: Да сложат дрегер в парламента!

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
gfdhfghtrtrrr.png

“Със сигурност коалицията се ползва с подкрепата на три политически формации и партии, ДПС има много съществена роля, защото без нейните гласове не може да стане реформата в съдебната система, промените в Конституцията, не може да бъде избран новият ВСС, който има задачата да избере нов главен прокурор”.

Това заяви бившият земеделски министър Мехмед Дикме в студиото на “Денят ON AIR”.

“Неслучайно Делян Пеевски е човекът, който дирижира, неговата тежест в парламента и парламентарната група е по-голяма, отколкото на самия председател. Той излиза извън рамките на ДПС, вече говори и на “Демократична България”, и на “Продължаваме промяната”. Смятам, че те пък се вслушват в него. Явно, че зависимостта им в бъдещето управление от ДПС и Пеевски е доста голяма. Иначе не бих проумял как някой от друга политическа партия ще ти се кара и ти ще слушаш, и ще изпълняваш неговите нареждания”, допълни той.

Според него ПП-ДБ са изпаднали под натиск от една страна от ГЕРБ, а от друга – от ДПС.

“Това е политическа формация, която отричаше тези партии. А сега виждаме, че е влюбена в тези две формации и не може да съществува без тях. Остава усещането, че тези хора, които бяха застанали на митингите, са излъгали обществото и избирателите, че няма да правят коалиция. Не виждам по някакъв начин те да опонират и да не са щастливи от управлението”, каза бившият министър.

Той е на мнение, че “Продължаваме промяната” в момента обира най-големите негативи от управлението.

На въпрос дали партията няма да бъде наказана заради връзката си с ГЕРБ и ДПС, Дикме отговори: “Убеден съм, че избирателите ще накажат “Продължаваме продължаваме” на местните избори и в никакъв случай да не си мисли, че София е спечелена в настоящия момент. Това, което аз имам като информация, е, че ПП-ДБ не могат да намерят стойностни хора за местна власт, за да бъдат издигнати за кмет.”

Мехмед Дикме е категоричен, че местните избори са истината в изборния процес.

“Ако некадърността на политиците се крие зад политическа формация, то тук изборите са мажоритарни. Хората познават кандидатите пряко, те познават и хората в Пловдив, и в Крумовград, и в Рудозем. Така че картината не е много розова за тях. Може да се окаже така, че ГЕРБ и ДПС да използват като моментно положение тройната коалиция и пролетта да се отиде на предсрочни избори, и тогава те да бъдат спечелени именно от ГЕРБ и ДПС, и партия, която е патерица”, добави той.

И препоръча на входа на Народното събрание да бъдат монтирани дрегери: “Всеки народен представител трябва да бъде подложен, защо шофьорите да бъдат подложени, а те не? Съмнявам се, че има хора, които не са достатъчно адекватни в парламента и така хора, употребили наркотици и алкохол, взимат решения и закони, касаещи цялото население. Да бъде напълно забранено внасянето на алкохол в парламента, както и продажбата на алкохол в парламентарния бюфет.”

Дикме не скри, че е скептичен, че ще има промени в Конституцията.

По думите му българският избирател е станал прекалено търпелив.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 12 часа побой на софиянка: Аз губех съзнание, той ми плискаше вода в лицето
Next: БСП се включи в защитата на Паметника на Съветската армия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.