Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БТВ изненада зрителите: Истината за Евгени Генчев и Валерия излезе наяве
  • Новини

БТВ изненада зрителите: Истината за Евгени Генчев и Валерия излезе наяве

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
zwqtwqggdggsss.jpg

Пианистът Евгени Генчев още известно време ще привлича погледите и ще му викат Ергени, поне докато не започне следващото издание на романтичното шоу „Ергенът“.

В последно време обаче славата му лека-полека си показва грозната страна.

При това за нещо много по-фундаментално в живота му от избраницата му Валерия, която поне публично не се вижда да е до него.

 

В социалните мрежи нашироко се обсъжда поредното „турне“ на Генчев.

То не е на големи концертни сцени, а по ресторанти.

Скъпи и изглеждащи луксозно, но все пак заведения смениха Античния театър в Пловдив и други знаменити храмове на културата като пространства, където Евгени изявява таланта си.

 

Изпълненията с храна и напитки на Генчев доста свалиха реномето му на концертиращ пианист.

Именно като такъв той беше представен от bTV по време на „Ергенът“.

Сега обаче започва все по-силно да се налага мнението, че Евгени изобщо не музикант на това високо ниво, на което се твърди, че е.

Още повече, че той често рекламира сам ресторантските си рецитали, като постоянно заявява, че това е „уникално“ събитие.

Въпросните събития обаче са почти всяка седмица, което ги прави по-скоро занаятчийски прояви, не пориви на истински артистизъм и високо изкуство.

 

Надушат ли фалш, хората никак не се смущават да се подиграват. И Евгени Генчев отнася доста такива в социалните мрежи. Ето някои от коментарите за „концертите“ му с тристепенно меню:

„Йесссс… свири по българските кръчми. Уникален напредък.“

„Ти и по ресторантите ли взе да свириш?“

„Скоро и в Пайнер Мюзик…“

Прави впечатление, че Евгени не отговаря на подобни подмятания.

Той обаче твърдо мълчи и по другата тема, която се обсъжда в профила му.

А именно – защо след края на „Ергенът“ нямат нито една обща снимка с годеницата му Валерия.

Доста хора че чувстват излъгани, че уж романтичната история между тях изчезна така, сякаш е била преструвка заради парите от наградата в риалитито по bTV и безплатната реклама, която участието в „Ергенът“ носи.

А може би това е самата и истина?

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Камерите засякоха рядък феномен в България, всичко побеля за минути
Next: Гурбетчия от Родопите: Тази порция в Германия струва 4 евро

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.