Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БТВ изненада зрителите: Истината за Евгени Генчев и Валерия излезе наяве
  • Новини

БТВ изненада зрителите: Истината за Евгени Генчев и Валерия излезе наяве

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
zwqtwqggdggsss.jpg

Пианистът Евгени Генчев още известно време ще привлича погледите и ще му викат Ергени, поне докато не започне следващото издание на романтичното шоу „Ергенът“.

В последно време обаче славата му лека-полека си показва грозната страна.

При това за нещо много по-фундаментално в живота му от избраницата му Валерия, която поне публично не се вижда да е до него.

 

В социалните мрежи нашироко се обсъжда поредното „турне“ на Генчев.

То не е на големи концертни сцени, а по ресторанти.

Скъпи и изглеждащи луксозно, но все пак заведения смениха Античния театър в Пловдив и други знаменити храмове на културата като пространства, където Евгени изявява таланта си.

 

Изпълненията с храна и напитки на Генчев доста свалиха реномето му на концертиращ пианист.

Именно като такъв той беше представен от bTV по време на „Ергенът“.

Сега обаче започва все по-силно да се налага мнението, че Евгени изобщо не музикант на това високо ниво, на което се твърди, че е.

Още повече, че той често рекламира сам ресторантските си рецитали, като постоянно заявява, че това е „уникално“ събитие.

Въпросните събития обаче са почти всяка седмица, което ги прави по-скоро занаятчийски прояви, не пориви на истински артистизъм и високо изкуство.

 

Надушат ли фалш, хората никак не се смущават да се подиграват. И Евгени Генчев отнася доста такива в социалните мрежи. Ето някои от коментарите за „концертите“ му с тристепенно меню:

„Йесссс… свири по българските кръчми. Уникален напредък.“

„Ти и по ресторантите ли взе да свириш?“

„Скоро и в Пайнер Мюзик…“

Прави впечатление, че Евгени не отговаря на подобни подмятания.

Той обаче твърдо мълчи и по другата тема, която се обсъжда в профила му.

А именно – защо след края на „Ергенът“ нямат нито една обща снимка с годеницата му Валерия.

Доста хора че чувстват излъгани, че уж романтичната история между тях изчезна така, сякаш е била преструвка заради парите от наградата в риалитито по bTV и безплатната реклама, която участието в „Ергенът“ носи.

А може би това е самата и истина?

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Камерите засякоха рядък феномен в България, всичко побеля за минути
Next: Гурбетчия от Родопите: Тази порция в Германия струва 4 евро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.