Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бум на имотните сделки: Всеки тръгна да търси къща в този край на България
  • Новини

Бум на имотните сделки: Всеки тръгна да търси къща в този край на България

Иван Димитров Пешев май 19, 2023
kushkastkasktastiasdksd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В селището Велика в Странджа планина е пусната за продажба най-скъпата къща, цената й е 300 000 евро, съобщава изданието „Труд“.

Къщата е двуетажна и разполага с панорамна гледка към Странджа планина и морето, както и с барбекю.

На първия етаж има уютен кът с камина и студио, а на втория етаж се намират три спални с балкони. Плажовете на Лозенец са на разстояние от 4 км от селището.

Втората по цена къща в сърцето на Странджа се намира в село Бродилово, известно с нестинарството.

Цената й е 260 000 евро, а селото е на 17 км от морските плажове. Тази скъпа имотна собственост предлага пет спални и пет бани. В двора също има барбекю и се наслаждава на изключителна природа.

В Странджа има малко налични къщи за продажба, като в някои села като Голямо Буково, Кости, Граматиково, Вършило и Бръшлян собствениците не желаят да се разделят с имотите си, които са изключително красиви.

В Бродилово може да се открие къща с площ от 100 кв. м и двор с площ от 200 кв. м, цената й е 20 500 евро. Също в Бродилово има налична къща с цена от 17 500 евро, която също е свързана с нестинарството и се отбелязва, че постройката е стара, но здрава.

В село Индже Воевода се предлага къща с площ от 200 кв. м и двор от 680 кв. м на цена от 82 000 евро. Най-евтината къща в Странджа се намира в село Зидарово, но изисква голям ремонт. Тя се предлага за 7300 евро и има площ от 106 кв. м.

В село Кирово е налично за продажба селското училище, което е преустроено в луксозна имотна собственост, цената му е 125 000 евро.

Брокерите коментират, че търсенето на селски имоти продължава, но много зависи от състоянието им.

Потенциалните купувачи не се интересуват от големи ремонти и предпочитат готови за нанасяне къщи. Търсенето е специфично за всяко село и зависи от намеренията и предпочитанията на купувачите, сподели старши брокер Павел Павлов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванката: Търпението ми се изчерпа, затова реших да разкажа за случката със Слави
Next: Кмет предлага: 2000 евро и къща за 40 евро на месец за жители, които се преместят в селото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.