Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кмет предлага: 2000 евро и къща за 40 евро на месец за жители, които се преместят в селото
  • Новини

Кмет предлага: 2000 евро и къща за 40 евро на месец за жители, които се преместят в селото

Иван Димитров Пешев май 19, 2023
kemtmasmtamstkasts.jpg

Япония предлага необичайно решение на своя проблем със съществуващите повече къщи, отколкото хора, които да ги обитават. Предложението включва безплатни къщи, но може да звучи като измама. През 2013 година държавата имаше 61 милиона къщи и само 52 милиона домакинства.

Тенденцията само се засилва. Прогнозите показват, че населението на Япония ще намалее от 127 милиона до 88 милиона души до 2065 година. Младите напускат провинциите, за да работят в големите градове, според chr.bg. Резултатът е нарастващ брой празни къщи, наричани „акия“. Предвижда се, че до 2040 година почти 900 града и села в Япония няма да съществуват повече.

Едно от тези населени места е Окутама, където раздаването на безплатни къщи е част от стремежа към оцеляване. Градът се намира на 2 часа с влак от оживения неонов център на Токио. През 1960-те години той е бил дом на около 13 000 души и разполагал с добре развита дървообработваща индустрия. С намаляващото търсене на дървен материал и напускането на младите хора, населението в града днес е около 5200 души.

Държавата предоставя субсидии и за ремонта на къщите.

За да се възползвате от безплатна къща, трябва да сте под 40 години или да сте двойка с дете под 18 години, като единият от вас трябва да е под 50 години. Сключването на договор, че ще се установите в града за постоянно и ще инвестирате във вашия дом, също е необходимо.

Наемът за къщата е символичен (около 500-600 лева). Ако живеете в нея за около 20 години, тя автоматично става ваша. Ако постоянното жителство не ви устройва, можете директно да купите „акия“ за символична сума.

В Окутама има общо 3000 дома, от които 400 са на разположение.

Половината от тях са пригодни за живеене, докато другата половина или са твърде стари, или се намират на места с риск от свлачища. Правителството прие закон, който налага санкции на хората, които оставят къщите си празни, за да ги насърчи да ги съборят или реновират.

Засега, властите успяват да намерят желаещи да се заселят в 9 от къщите. Тези хора идват от места като Ню Йорк и Китай – системата не е валидна само за японски граждани. Въпреки това, самата къща не е достатъчна за семейство, за да премести.

Освен безплатната къща, мястото трябва да предлага икономически възможности – работни места за местните японци и начини за интеграция на чужденци с местната общност.

Град Камияма в южна Япония успява да привлече повече хора, отколкото изгуби през 2011 година. IT компании отвориха офиси там, за да предложат алтернатива на градския хаос.

Continue Reading

Previous: Бум на имотните сделки: Всеки тръгна да търси къща в този край на България
Next: Това е дървото, което трябва да засадите в градината си, за да привлечете парите към вас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.