Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите щурмуват пазара в това село – 1,5 л гроздова за 7 лева, кило суджук – 9 лв.
  • Новини

Българите щурмуват пазара в това село – 1,5 л гроздова за 7 лева, кило суджук – 9 лв.

Иван Димитров Пешев декември 14, 2022
gkasgoasodasodas.jpg

Хората от Сандански, Петрич и Струмяни пълнят чанти и багажници на автомобили на изгодни цени на пазарите в Ново село и Струмица, Република Северна Македония (РСМ). За местното население на пограничния район в Ново село в РСМ това е добре дошло, тъй като реализират добри обороти.

Пазаруват се предимно хранителни продукти – зеленчуци, брашно, сирене, масло, малко месо, по-малко дрехи и домакински стоки, слабо е търсенето на почистващи препарати и стоки за бита, уточнява Struma.bg.

На пазара в Ново село всеки втори клиент е от Сандански, Петрич или Струмяни. Те даже са станали приятели с местните търговци, които продават най-вече кочански ориз и зеленчуци – праз, спанак, зеле, моркови, кромид лук, домати, пипер, патладжан, краставици, маруля, млян червен и лют пипер, традиционната подправка шарена сол – люта и сладка, и др.

Сирене, козе и овче, се продава средно по 440 денара на килограм, а това прави около 14.00 лева, смесеното е на по-ниска цена – 11 лева. Сравнено с това, което се продава по пазарите в Югозапада, е с 6-7 лева по-ниска цена. Изварата е на цена от 180 денара, което е 5,70 лева. Това са цени на сирене и извара, произведени от местните фермери, които търсят да им се плаща в денари, а не в български левове, както е на другите сергии.

Не изпускай тези оферти:

Най-търсен е кочанският ориз. Цената на килограм е 80 денара, или 2,40 лв. Същият ориз може да се намери и в зеленчуковите магазини в Сандански и Петрич, но с цена 3,80 до 4,40 лв. Килограм сладки чушки се търгува на 40 денара на килограм, или по 1,20 лева, докато в българските магазини килограмът е 3,50 лева. Ябълките се продават за 30 денара, или 90 стотинки, и то големи жълти или зелени. На пазарите в Сандански и Петрич такива ябълки са на цена от 2,20 до 3,00 лева.

Без коментар са цените в големите търговски вериги. Олио, марка „Бисер“, се продава в големия магазин в Ново село на цена от 125 денара, или 3,80 лева. Свинското месо в емблематичния месарски магазин „Лебедите” е скочило драстично и килограм свински врат, бон филе, е 340 динара, или 11,00 лева. Телешкото е на същата цена. Неповторимият македонски суджук от свинско, телешко и пилешко се продава на 9 лева за килограм. Рецептата на този суджук се пази от месарите, а по вкус е уникален, тъй като се приготвя с праз вместо с кромид.

Домашната гроздова ракия от литър и половина се продава на цена от 7,00 лева.

На пазара се срещнахме с един от доайените, производители на кочански ориз, уникалната подправка от червен пипер – лют и благ, и шарена сол Димитър Минковски. Той живее в Струмица, но всеки четвъртък е на пазара в Ново село, а в събота е на пазара в Струмица.

„Имам много приятели от Сандански, Петрич и Струмяни. С тях се познавам повече от четвърт век. Две години поради пандемията ги нямаше. Но сега вече, след като паднаха забраните, те отново се върнаха при нас. Продаваме стока, наше производство. Кочанския ориз си го добиваме ние. Със сина ми обработваме 120 декара земя, засята с кочански ориз.

Приятелите ми казват, че и във вашите магазини в Сандански се продава кочански ориз, но този, нашият, не да се хваля, няма нищо общо с този, който се продава при вас. Хората купуват по 3-4 килограма. Идват и пазаруват за месец. Аз много приятели имам от вашия край.

Освен ориз продавам и подправка от червен лют и благ пипер. Това си е мое производство, както и домашна гроздова ракия. По качества няма нищо общо с вашата, българската. Произвеждам и домашен оцет.

Пандемията срина нашата търговия, но сега се наблюдава оживление. Ние с граничните общини от България сме като братя. Говорим един език, а с тези от Петрич имаме много общи диалектни думи, докато в Сандански хората са по-интелигентни, говорят по-изчистено, градски език”, каза Димитър и допълни, че очаква политическите разногласия между двете държави да се прекратят и да си живеем спокойно и мирно, както досега.

„Купих всичко, което си бях записала. Купуваме зеленчуци, малко сирене, олио, брашно и бисквити. Идвам един път в месеца, откакто паднаха забраните. Дойдохме с кола, бензинът е скъп, но като тегля черта, излиза, че е по-евтино, отколкото в Сандански, и ще се върнем обратно след месец“, категорични са санданчаните Мария Стойкова и Стела Николова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако ви е запушен носът: Моментален метод за отпушване – става за 20 секунди и без капки или лекарства
Next: Станислава Цалова за пръв път показа четирите си деца и даде оригинална рецепта за Коледа-Тиквен сладкиш

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.