Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • България е в шок от трагедията с Илияна и Алекс, първа версия за случилото се и първи думи на майката на момичето
  • Без категория

България е в шок от трагедията с Илияна и Алекс, първа версия за случилото се и първи думи на майката на момичето

Иван Димитров Пешев декември 16, 2024
Screenshot_1

България е в шок от голяма трагедия.

19-годишните Илияна Котакова и Алекс Христов са открити мъртви.

Липсва все още официална информация от властите за откритите тела на издирваните младежи.

Миглена Котакова, майка на Илияна, през сълзи разказала пред struma.bg:

„Излезе към 17.00 часа и оттогава нямаме връзка с нея. Звънях на приятелите й, писах й в интернет, не отговаря. Телефонът й работи, но дава „свободно“ и никой не го вдига. Полицията даже ни се скара, че й звъним непрекъснато и ще изтощим батерията, явно ще я търсят, като установят мястото на апарата. Никога досега не се е случвало такова нещо. Когато излезе, тя винаги ни праща през час снимки – да я видим къде е, с кого е. Много сме притеснени…“.

По информация от близки на изчезналото момиче те проверявали две версии – че Илияна е ходила на дискотека и че е при приятел в село Рилци. И двете не са потвърдени.

Близките на Илияна издирили Алекс през нощта през профила на дъщеря им и разбрали, че двамата излизат заедно от 3 дни. За разлика от телефона на момичето, този на Алекс е изключен.

В неделя вечерта стана ясно, че двамата са намерени мъртви в квартирата на момчето в Благоевград.

Информацията за зловещата находка е неофициална, очаква се властите да излязат с официално съобщение. Обстоятелствата около смъртта им се изясняват, но вероятно са се задушили с газ.

Телата на двамата – момичето от Благоевград, а момчето – от село Рилци, са открити в квартирата на момчето, която се е намирала в близост до болницата в Благоевград.

В момента на мястото се провежда оглед.

Странно в случая е, че няколко сайта и групи във Фейсбук гръмнаха с новината, че младежите са намерени, но не се споменаваше нищо за това, че са починали, пише Блиц. Така остана впечатлението у потребителите, ангажирани с тяхното търсене, че те са добре.

Някои от тях оспориха информацията.

„Хора,близки но момичето ми пишат сега…е къде са като са намерени? Моля , пишете къде са и как са?“, пише мъж от местна група. Друга жена също потвърждава, че родителите не са знаели за тяхното намиране.

Междувременно близки на момичето са разказали пред struma.com, че младежите са починали след задушаване от печка на газ.

Пред къщата, където е квартирата има много хора, близки на Илияна и Алекс, гневни, че полицията не е започнала да ги търси днес по рано.

Continue Reading

Previous: Кирил Петков: Предлагаме договор за развод на Борисов с Пеевски
Next: Самотен татко намира сребърна игла в креватчето на новородената си дъщеря, не е била там преди няколко часа

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.