Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • България е в шок от трагедията с Илияна и Алекс, първа версия за случилото се и първи думи на майката на момичето
  • Без категория

България е в шок от трагедията с Илияна и Алекс, първа версия за случилото се и първи думи на майката на момичето

Иван Димитров Пешев декември 16, 2024
Screenshot_1

България е в шок от голяма трагедия.

19-годишните Илияна Котакова и Алекс Христов са открити мъртви.

Липсва все още официална информация от властите за откритите тела на издирваните младежи.

Миглена Котакова, майка на Илияна, през сълзи разказала пред struma.bg:

„Излезе към 17.00 часа и оттогава нямаме връзка с нея. Звънях на приятелите й, писах й в интернет, не отговаря. Телефонът й работи, но дава „свободно“ и никой не го вдига. Полицията даже ни се скара, че й звъним непрекъснато и ще изтощим батерията, явно ще я търсят, като установят мястото на апарата. Никога досега не се е случвало такова нещо. Когато излезе, тя винаги ни праща през час снимки – да я видим къде е, с кого е. Много сме притеснени…“.

По информация от близки на изчезналото момиче те проверявали две версии – че Илияна е ходила на дискотека и че е при приятел в село Рилци. И двете не са потвърдени.

Близките на Илияна издирили Алекс през нощта през профила на дъщеря им и разбрали, че двамата излизат заедно от 3 дни. За разлика от телефона на момичето, този на Алекс е изключен.

В неделя вечерта стана ясно, че двамата са намерени мъртви в квартирата на момчето в Благоевград.

Информацията за зловещата находка е неофициална, очаква се властите да излязат с официално съобщение. Обстоятелствата около смъртта им се изясняват, но вероятно са се задушили с газ.

Телата на двамата – момичето от Благоевград, а момчето – от село Рилци, са открити в квартирата на момчето, която се е намирала в близост до болницата в Благоевград.

В момента на мястото се провежда оглед.

Странно в случая е, че няколко сайта и групи във Фейсбук гръмнаха с новината, че младежите са намерени, но не се споменаваше нищо за това, че са починали, пише Блиц. Така остана впечатлението у потребителите, ангажирани с тяхното търсене, че те са добре.

Някои от тях оспориха информацията.

„Хора,близки но момичето ми пишат сега…е къде са като са намерени? Моля , пишете къде са и как са?“, пише мъж от местна група. Друга жена също потвърждава, че родителите не са знаели за тяхното намиране.

Междувременно близки на момичето са разказали пред struma.com, че младежите са починали след задушаване от печка на газ.

Пред къщата, където е квартирата има много хора, близки на Илияна и Алекс, гневни, че полицията не е започнала да ги търси днес по рано.

Continue Reading

Previous: Кирил Петков: Предлагаме договор за развод на Борисов с Пеевски
Next: Самотен татко намира сребърна игла в креватчето на новородената си дъщеря, не е била там преди няколко часа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.