Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България е почернена. Убиха брутално млад полицай край Елхово, близо до границата
  • Новини

България е почернена. Убиха брутално млад полицай край Елхово, близо до границата

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
presltlastlakstas.jpg

Един полицай е убит при престрелка в района на Елхово, в близост до границата ни с Турция, предаде NOVA. Стрелбата между неизвестни извършители и пограничен патрул е станала в гориста местност в нощта срещу вторник.

По непотвърдена информация става дума за престрелка с мигранти или трафиканти. Извършителите са избягали.

Около 20:35 ч. в понеделник вечерта неизвестен стреля по наряд на „Гранична полиция” и военнослужещ, който охранява границата в района на село Голям Дервент.

В резултат на произведените изстрели служителят на „Гранична полиция” е починал на място, а служителят на МО е успял да се оттегли от мястото и не е пострадал. Незабавно към мястото на инцидента са насочени най-близко намиращите се гранични полицаи.

Не изпускай тези оферти:

За инцидента са уведомени турските гранични власти, като е направена среща на линията на държавната граница, с цел установяване и задържане на извършителя. Предполага се, че извършителят е на турска територия. Изпратените наряди не са установили незаконни мигранти в района.

Към мястото пътува министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев. Във връзка със случая се отменя официалното отбелязване на празника на националната полиция – 8 ноември.

Граничен полицай е бил убит в село Голям Дервент тази нощ. По информация на БНТ полицаят е на около 30 години и е от Елхово.

Инцидентът се е случил снощи в около 20,30 часа в момент, в който граничният полицай заедно с военнослужещ са охранявали държавната граница. Възпроизведена е стрелба, при която граничният полицай е загинал на място. Военният служител е успял да се оттегли от мястото на инцидента и е извикал други патрули от границата.

Когато екипите са пристигнали на мястото, не са установени нелегални мигранти. Уведомени са турските полицаи и е направена среща на граничната бразда с цел да се установи лицето, което е стреляло. Към момента обаче не е ясно дали са предприети действия по издирването му и дали е открито, съобщи БНТ.

Все още не може да се каже точно какво е казано. Но стрелците са били на турска територия и оттам е стреляно.

Граничните полицаи към момента отказват каквато и да е информация, включително и неофициално.

Кметсккият наместник на селото казва, че нищо не знае за инцидента, но сподели, че в селото много често преминават мигранти и се залавят. Те се транспортират най-често към Елхово.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички са разтърсени: 26-годишно момиче загина в контейнер за дрехи
Next: Тези цветя привличат бедността – незабавно ги изхвърлете от дома си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.