Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички са разтърсени: 26-годишно момиче загина в контейнер за дрехи
  • Новини

Всички са разтърсени: 26-годишно момиче загина в контейнер за дрехи

Иван Димитров Пешев ноември 7, 2022
asvasvasnasldas.jpg

Снимка БЧК, илюстративна

26-годишна жена загина, след като влезе и се заклещи в контейнер за дрехи. Нелепият инцидент се е случил на паркинг край германския град Щутгарт, а случаен минувач е открил тялото ѝ, съобщават местните медии, предаде „Пловдив 24“.

„Вероятно младата жена се е опитала да вземе със себе си използвани дрехи от контейнера. Тя обаче се е заклещила в горния капак и не е успяла да се освободи от затрудненото положение“, посочват органите на реда в района.

Този нещастен случай не е прецедент в Германия. Подобни инциденти бяха регистрирани и през 2021 г. в Бавария, Дюселдорф и Хилхенбах, а по-рано през годините и в други градове, припомня „Бадише Цайтунг“.

Не изпускай тези оферти:

Нуждата от дрехи невинаги е причината хората да се качват в контейнерите. Понякога те търсят забравени в джобовете си вещи като ключове и карти.

Към много от контейнерите вече има залепени бележки, че прибягването до този тип действия е опасно за живота.

Още криминални новини:

Сръбски мафиот, издирван от Интерпол с червена бюлетина, е бил задържан в Истанбул, съобщи „Хюриет дейли нюз“.

Наркобосът Желко Боянич с кодово име „Борис“ е заловен в община Саръйер по подозрение в убийството на друг сръбски гражданин.

Службата за борба с организираната престъпност в Истанбул е започнала работа по подозрение, че тялото може да е било заровено в градината на къщата му. По време на работата, която е продължила през целия ден, не са открити никакви следи от жертвата. Въпреки това усилията за издирване ще продължат и днес.

Установено е, че наркобаронът е влязъл в страната с фалшив паспорт.

Боянич, който попада в списъка на Европол с 45-те най-издирвани престъпници в Европа, е участвал в операция за контрабанда на наркотици заедно с австрийски гражданин с инициали КТ между септември 2014 г. и юни 2015 г. в Словения, Бразилия и Австрия.

Според Европол членовете на бандата са се срещнали в Загреб на 7 септември 2014 г. и са се договорили да купят яхта, която да им позволи да внасят кокаин в Европа.

Друг наркобос, Йован Вукотич, беше убит при въоръжено нападение в Истанбул на 8 септември.

През 2018 г. той беше арестуван в Турция и екстрадиран в Сърбия, където съдът го осъди на 15 месеца затвор за използване на фалшив македонски паспорт.

През февруари 2020 г. е екстрадиран в Черна гора, където е обвинен в опит за убийство на членове на друга престъпна група. През юли обаче висшият съд в Подгорица сваля обвиненията и той е освободен.

Местните медии твърдят, че Вукотич е влязъл в Турция с фалшива самоличност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Труп на военен пилот изплава край Царево
Next: България е почернена. Убиха брутално млад полицай край Елхово, близо до границата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.