Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България за труса: Лампите се клатят в София, стени скърцат, на село Петела пропя
  • Новини

България за труса: Лампите се клатят в София, стени скърцат, на село Петела пропя

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2023
trsusuausdaskdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадър ФБ

Силният трус преди броени минути в Румъния се усети в голяма част от България и мрежата бе залята с коментари.

Според първата информация магнитудът на земетресението е оценен от EMSC на 5,7 по скалата на Рихтер с епицентър в Румъния.

Сайтът за земетресения на НИГГГ-БАН се срина.

Ето част от реакциите:

„Усети се, доста силно в Мизия!“

„Усети в София, доста се разклатиха осветителните тела и скърцане по стените. Дано да няма повече.“

„В София се усети на 1 етаж“

„На село се усети и петела се разпя“

„В Свищов се усети – 7-ми етаж.“

„В Монтана на 8 ет. страшничко беше много се разклати уплаших се“

„Във Варна съвсем леко“

„И в Монтана 15,20ч.

Бог да пази България “

„Усетихме го и в Ловеч.“

„И в Сапарева баня се усети!“

„И в Перник го усетих.Беше слаб трус.“

„Дано да няма пострадали и там, че вече стават много жертвите.“

„Велико Търново се усети“

„И в Бяла Слатина“

„В Разград ни друсна“

„И в Благоевград се усети,на първи етаж.“

„Усети се и в гр.Свищов,аз съм на седмият етаж, полилеят беше като махало.“

„Докато се на местят пластовете така ще е. Ще спим облечени и обути.“

„Доста силно беше в Търново на 7-и етаж ни люля“

„И в Пловдив ни люшна.“

„В с.Петърница не го усетихме. Празнуваме Трифон Зарезан.“

„В Елин Пелин нищо не се усети имам дакелка и се чудех защо точно по това време започна да обикаля в кръг кошарата на внучката. Явно кучето е усетило нещо Господ да ни пази всички Срещу природата сме безсилни“

„Аз се чудех,защо ми се люлят въженцата на щорите!🤔Красно село,първи етаж.“

„Аз в Казанлък не съм го усетила

Лошо става, земята се тресе.

Дай Боже, да е до тук.“

„Мили хора знайте че трябва да бъдем много нащрек за случващото се. Нека Бог да ни пази нас семействата ни. Знае се, че в България има силно земетръсни зони ,както тук при нас в Сандански и по цялото поречие на река Струма, а също така зная, че предварително не може да се предвиди от никой кога ще има трус.“

„Това е просто от местенето на плочите заради Свети Валентин, довечера ще се усети още повече!“

„Айде стига сте всявали паника.. малоумници.. който гледа сайта на БАН, всеки ден ни люлее в България..“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В България има 5 зони, изложени на най-висок риск от земетресение с магнитуд 7 по Рихтер
Next: Страх и гняв в мрежата след труса: Никаква информация, Бог да ни пази!

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.