Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България плаче! Загубихме емблематична фигура: Почина обичана наша актриса
  • Новини

България плаче! Загубихме емблематична фигура: Почина обичана наша актриса

Иван Димитров Пешев юни 30, 2022
bobkcihnakritisa.jpg

Напусна ни великолепната актриса и достоен човек Добринка Станкова (1947-2022), съобщиха от Народния театър „Иван Вазов“, на чиято сцена тя истински живя и твори близо 50 години.

Актрисата си е отишла в сряда сутрин на 74, след тригодишна борба с тежко онкологично заболяване, информира в. Сега.

„В магическото сценично пространство Добринка беше и драматичната Мартирио в „Домът на Бернарда Алба” от Федерико Гарсия Лорка, и очарователната Олга в „Когато гръм удари“, и ироничната Амалия от „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов, и смелата Лиза в „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов, и ранимата Офелия в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, и жестоката в самоувереността си Алис в „Мъртвешки танц“ от Аугуст Стриндберг, и ярко комедийната Кармела в „Призраци в Неапол“ от Едуардо де Филипо, и безкрайно смешните Драгана, Бояна и Оливера Нос в „Лари Томпсън“ от Душан Ковачевич, и сдържаната г-жа Хил в „Пигмалион“ от Бърнард Шоу, и сериозната Психотерапевтка в „Шокомания“ от Филип Блазбанд, и отзивчивата Медведева в „Чаровно лято с всичките му там неприятности“ от Максим Горки, и невероятната с безкрайните си претенциите Гуендълин в „Колко е важно да бъдеш сериозен/години по-късно” от Том Томас…и още много други незабравими лица и души“, припомнят колегите ѝ някои от ключовите роли в кариерата на актрисата.

„Добринка Станкова завинаги ще остане в трупата на Народния театър и в сърцата на всички, които са работили и обичали изкуството на театъра като нея“, написаха артистите от НТ „Иван Вазов“, отбелязвайки яркото ѝ присъствие на първата ни сцена и прощавайки се с нея със символичен последен поклон и аплодисменти.

С некролог за кончината на актрисата излязоха и от Съюза на българските филмови дейци.

„СБФД се раздели с един позитивен човек и всеотдаен творец“, гласи той. Безбройни и запомнящи се са ролите на Добринка Станкова и в киното, допълват от съюза, посочвайки някои от най-значимите: Божанка от „Иконостасът“, Лена от „Трета след слънцето“, Ана в „Зарево над Драва“ и още – в „Къщи без огради“, „Пантелей“, „Прозорецът“, „Константин философ“, „Горе на черешата“, „Мъже без мустаци“, „Дефицит“, „Онова нещо“ и др.

В съзнанието на широката филмова публика обаче русокосата актриса със сигурност ще остане най-вече с превъплъщението си като Рачето в емблематичния за епохата филм на Въло Радев „Черните ангели“ (1970). В него тя си партнира с младите и също така забележителни Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Виолета Гиндева, Доротея Тончева и Марин Младенов.

Добринка Станкова е родена на 1 декември 1947 г. в София. Първоначално учи руска филология, а след това завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1971 г. в класа на проф. Любомир Кабакчиев. Започва да играе на сцената на Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен, а през 1972 г. е поканена в трупата на Народния театър.

Опелото на Добринка Станкова ще се състои на 1 юли, петък, от 13.00 ч. в църквата „Света София“.

Поклон пред светлата памет на актрисата!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истината лъсна! Тошко: Има 2 писма от Лена до МВнР с указания за изгонване на дипломатите
Next: Балабанов излезе и заяви: Това е краят на Кирил Петков! Политическата му кариера приключи

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
  • Баща ми почина, а адвокатът му ме повика за четенето на завещанието — не очаквах нищо, но когато спомена една къща, за която никога не бях чувал… ОНЕМЯХ 😳😱😨
  • ИЗНЕСОХ Я ОТ ОГЪНЯ — И ТОГАВА ТЯ ПРОШЕПНА ИМЕ, КОЕТО МЕ СМРАЗИ… 😳😳😳
  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.