Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България плаче! Загубихме емблематична фигура: Почина обичана наша актриса
  • Новини

България плаче! Загубихме емблематична фигура: Почина обичана наша актриса

Иван Димитров Пешев юни 30, 2022
bobkcihnakritisa.jpg

Напусна ни великолепната актриса и достоен човек Добринка Станкова (1947-2022), съобщиха от Народния театър „Иван Вазов“, на чиято сцена тя истински живя и твори близо 50 години.

Актрисата си е отишла в сряда сутрин на 74, след тригодишна борба с тежко онкологично заболяване, информира в. Сега.

„В магическото сценично пространство Добринка беше и драматичната Мартирио в „Домът на Бернарда Алба” от Федерико Гарсия Лорка, и очарователната Олга в „Когато гръм удари“, и ироничната Амалия от „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов, и смелата Лиза в „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов, и ранимата Офелия в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, и жестоката в самоувереността си Алис в „Мъртвешки танц“ от Аугуст Стриндберг, и ярко комедийната Кармела в „Призраци в Неапол“ от Едуардо де Филипо, и безкрайно смешните Драгана, Бояна и Оливера Нос в „Лари Томпсън“ от Душан Ковачевич, и сдържаната г-жа Хил в „Пигмалион“ от Бърнард Шоу, и сериозната Психотерапевтка в „Шокомания“ от Филип Блазбанд, и отзивчивата Медведева в „Чаровно лято с всичките му там неприятности“ от Максим Горки, и невероятната с безкрайните си претенциите Гуендълин в „Колко е важно да бъдеш сериозен/години по-късно” от Том Томас…и още много други незабравими лица и души“, припомнят колегите ѝ някои от ключовите роли в кариерата на актрисата.

„Добринка Станкова завинаги ще остане в трупата на Народния театър и в сърцата на всички, които са работили и обичали изкуството на театъра като нея“, написаха артистите от НТ „Иван Вазов“, отбелязвайки яркото ѝ присъствие на първата ни сцена и прощавайки се с нея със символичен последен поклон и аплодисменти.

С некролог за кончината на актрисата излязоха и от Съюза на българските филмови дейци.

„СБФД се раздели с един позитивен човек и всеотдаен творец“, гласи той. Безбройни и запомнящи се са ролите на Добринка Станкова и в киното, допълват от съюза, посочвайки някои от най-значимите: Божанка от „Иконостасът“, Лена от „Трета след слънцето“, Ана в „Зарево над Драва“ и още – в „Къщи без огради“, „Пантелей“, „Прозорецът“, „Константин философ“, „Горе на черешата“, „Мъже без мустаци“, „Дефицит“, „Онова нещо“ и др.

В съзнанието на широката филмова публика обаче русокосата актриса със сигурност ще остане най-вече с превъплъщението си като Рачето в емблематичния за епохата филм на Въло Радев „Черните ангели“ (1970). В него тя си партнира с младите и също така забележителни Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Виолета Гиндева, Доротея Тончева и Марин Младенов.

Добринка Станкова е родена на 1 декември 1947 г. в София. Първоначално учи руска филология, а след това завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1971 г. в класа на проф. Любомир Кабакчиев. Започва да играе на сцената на Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен, а през 1972 г. е поканена в трупата на Народния театър.

Опелото на Добринка Станкова ще се състои на 1 юли, петък, от 13.00 ч. в църквата „Света София“.

Поклон пред светлата памет на актрисата!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истината лъсна! Тошко: Има 2 писма от Лена до МВнР с указания за изгонване на дипломатите
Next: Балабанов излезе и заяви: Това е краят на Кирил Петков! Политическата му кариера приключи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.