Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България помага на баба Роза, която сама се грижи за две внучета
  • Новини

България помага на баба Роза, която сама се грижи за две внучета

Иван Димитров Пешев декември 22, 2022
basgkasdkasgas.png

Цяла една община се обедини в името на доброто. С труд и лични средства доброволци възстановяват дома на самотна баба, която отглежда двете си внучета. За предколедното чудо разказва Диана Теодосиева.

Роза се грижи сама за двамата си внуци – Васил и Дани. Заради заболяването на по-малкия тя няма възможност да работи и вече години наред се опитва да се справя без чужда помощ.

„Беше ужасно, той е със заболяване. В началото много често се налагаше с пристъпи да бъде в болница. Даже са ми казвали „това дете няма да оживе“, то посиняваше, тежко дишаше, но аз казвах „Ще се оправи, това си е моето детенце, ще се оправи“ и сега вече той е първокласник, ходи на училище, трудничко му е все още, но има ресурсни учители, които се занимават с него“, разказва жената.

7-годишният Васил има няколко тежки заболявания, а между голите стени в апартамента им в Радомир, възрастната жена се опитва да създаде условия за децата, макар и с оскъдни средства.

Не изпускай тези оферти:

„Тук беше ужасно, стените в кухнята бяха с мухъл, когато някой идваше на гости ми беше много неудобно да му покажа каква кухня имам, защото нямаше вода. Децата спяха на някакво креватче само на една дъска“, разказва Роза.

От месец детето е със 100% ТЕЛК с чужда помощ. „Доходите ми бяха много ниски, беше много трудно. Помощи за децата даваха, но като платиме ток, вода“, въздъхва Роза.

Дни преди Коледа чудото им се случва. Доброволци от цялата община решават да обновят апартамента им, а десетки души изпращат подаръци за двете деца.

„Тя се опитва някаква хигиена да поддържа. Децата са винаги спретнати, чистички, много добре възпитани, тя просто е чудесен човек и ние решихме да ѝ направим един коледен подарък, ремонт на кухня, която тя нямаше.

Нямаше течаща чешма, дори нямаме идея, тя не ни пускаше в тази кухня да влезем, докато в един момент не ѝ взехме една пералня, за да я вкараме вътре и се наложи да влезем и видяхме за какво става въпрос – миене на чинии в кофа, носене на вода от банята“, разказва Нели Димитрова, която е доброволец и близка на Роза.

На прага на зимата в апартамента на семейството все още дори няма отопление. „В момента се отопляваме на духалка. Ако тази духалка се развали, не знам какво ще правиме. Те децата ходят на училище, там е топличко, но когато не са на училище, вкъщи, трябва да им е топличко“, казва Роза.

Очаква се семейството да получи нов климатик, ще бъде сменена дограмата. Роза не може да сдържи сълзите си.

Коледните празници ще посрещнат скромно, но с усмивка, защото вярват в чудеса.

„По Коледа се случват чудеса. Едно чудо, че ще имаме кухня, че децата ще имат креватчета и най-важното банята да ни се оправи, за да можем да се къпем“, казва Роза.

Така, обединени около доброто, доброволците от Радомир и Роза вече са по-близки. Защото заедно връщат усмивката на малките Васил и Дани.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Потрес: Ето колко пари получава публиката в Стани богат
Next: Забрави за Андреа! Ново щастие за Кубрат Пулев, вижте коя красавица е до боксьора

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.