Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България потъна в скръб: Почина Мария Ангелова – доказан професионалист и уважаван съдия
  • Новини

България потъна в скръб: Почина Мария Ангелова – доказан професионалист и уважаван съдия

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2023
miglasgnasdnasd.png

Районен съд – Хасково и Окръжен съд – Хасково с дълбоко прискърбие съобщават, че на 31 януари 2023 г. след продължително боледуване почина Мария Ангелова – съдия в Районен съд – Хасково, предава Марица.

Съдия Ангелова работи над 23 години в органите на съдебната власт – като младши съдия в Окръжен съд – Хасково, от 2001 г. правораздава като съдия в Районен съд – Хасково. В периода 20.07.2012 г. до 21.07.2017 г. е заемала длъжността административен ръководител – председател на РС – Хасково.

Съдиите и съдебните служители изразяват искрени съболезнования на близките й.

Скърбим за един прекрасен човек и колега, доказан професионалист и уважаван от всички съдия, който бе пример за изключителна добронамереност, колегиалност и сила!

Не изпускай тези оферти:

Поклонението ще се състои на 02.02.2023 г. от 13.30 ч. на Пловдивските гробища.

Още една скръбна вест:

На 110 години почина най-възрастната българка баба Нурие Дерменджиева.

Баба Нурие е от смолянското село Средногорци. Отишла си е на 12 януари т.г. на 110 години. Това съобщиха нейни близки, цитирани от „България Днес“.

Суперстолетницата умира спокойно в съня си, докато е при двете си дъщери, съобщават роднините ѝ.

Дерменджиева е родена на 12 октомври 1912 г., което я прави истинска рекордьорка за ширините ни.

„Много ни е тъжно, много ни липсва. Баба Нурие беше много добър и хубав човек. Аз съм най-голямата снаха и само добро съм видяла от нея. Много ни помагаше. За деца, внуци, правнуци. Баба Нурие си можеше дълго време и не се предаваше“ споделя с болка пред вестника Мюмюнe, съпруга на най-големия син на старицата – Рамадан.

Нурие израства с много сестри и братя в селището Мадан в Дъбово. Омъжва се на 16 години, като съпругът й Реджеп е само на 13 по това време. Младата булка изчаква любимият й да навърши пълнолетие и ражда първото си от общо 6 деца. Отглежда наследниците си почти сама. Съпругът й умира само на 36 години. Баба Нурие има 14 внуци и 22 правнуци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! 44-годишният Ненко загина в катастрофа край Созопол. Любимата му: Обичам те от тук до безкрая и обратно
Next: Съболезнования. Пловдивчанинът Иван загина трагично на работното си място

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.