Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България потъна в траур: Почина Негово Светейшество патриарх Неофит
  • Новини

България потъна в траур: Почина Негово Светейшество патриарх Неофит

Иван Димитров Пешев март 14, 2024
patriathdsh.png

На 78 години почина Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, предаде Bulgaria ON AIR. Българският патриарх бе приет в болница в края на ноември миналата година заради белодробно заболяване.

От Коледа насам бяха отслужени десетки молитви за негово здраве.

Патриарх Неофит е роден в София на 15 октомври 1945 г. със светското име Симеон Николов Димитров. Подстриган е за монах с името Неофит от българския патриарх Максим на 3 август 1975 г.

Демократичните промени в България Неофит посреща като ректор на Духовната академия. В продължение на 12 години е Русенски митрополит.

В края на 2012 г. Комисията по досиетата обяви, че митрополит Неофит е сътрудничил на Държавна сигурност. Документи с негови донесения липсват.

След кончината на патриарх Максим през 2012 г. митрополит Неофит е сред тримата номинирани за нов първопредстоятел на православната църква. Изборът се състоя на 24 февруари 2013 г.

Интронизацията на Патриарх Неофит беше извършена в храм „Св. Александър Невски“ непосредствено след избирането му. Негово светейшество обеща да се моли и застъпва пред Бога за целия български народ.

През 2014 г. по време на посещение в Истанбул при Вселенския патриарх здравето на Негово светейшество се влоши. По-късно Неофит претърпя тежка сърдечна операция, но се възстанови успешно.

През 2018 г. патриархът беше приет по спешност в кардиологичното отделение на столична болница. По-късно лекарите обявиха, че състоянието му е стабилно и няма поводи за тревога. През следващите години Негово Светейшество няколко пъти отново влиза в болница с различни заболявания.

Патриархът избягваше публичните изяви, но отправяше послание на всеки важен празник. За много от действията на главата на Българската православната църква християните разбирахме от прессъобщения на Софийската митрополия.

През 2022 г. Негово Светейшество отново имаше здравословни проблеми – първо с травма на крака, след която се възстанови, а след това и с обостряне на хроничните му заболявания.

Навръх Рождество Негово Светейшество оглави Василиевата света литургия в храм-паметника „Св. Александър Невски“.

В последната му публична поява в края на октомври Негово Светейшество посрещна мощите на свети Евтимий – патриарх Търновски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как да запазим баницата бухнала – нашите баби знаят този трик
Next: Чу се бучене: Земетресение събуди част от България

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.