Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България търси талант удари дъното с подбора на участници и поведението на журито
  • Новини

България търси талант удари дъното с подбора на участници и поведението на журито

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
gtltalt.jpg

Епизодът на „България търси талант“, който бе излъчен снощи отнесе много критики от зрителите. Хората останаха дълбоко възмутени от отношението и подигравките на членове на журито с хора, които явно имат психични проблеми. На сцената се представиха двама участници, които са минали през подбора на екипа на предаването и незнайно с каква цел са допуснати до сцената.

Да пускате хора, за да им се подигравате е страшно тъпо и изобщо не е забавно!!!!

Точно това написах по-горе. Грозно е да се подиграват, въобще не трябва да се допускат до участие хора само, за да ги направите за смях.

Предвид,че масово изпълнителите влизат да четат коментарите е много грубо да им слагате етикети.

Голям прас,че не се получило…може пък да излезе нещо в бъдеще

Изобщо не ми беше смешно, напротив ! Ужасно отношение от страна на журито, направо ми паднаха в очите!

 

 

Отношението на журито и особено на жените в него е отвратително.

Не може така да се подиграват на хората каквито и да са те.Срамувам се от държанието им. Мисля,че преди всичко трябва да сме хора.Това ,че те се имат за много талантливи и успешни не значи че имат право да се подиграват и да унижават когото е да било.До тук беше интересът ми към предаването. Грозно,много грозно!

Не ги пускайте такива хора на сцената не виждате ли,чее излагащо се те хората се скъсват от смях да им се подиграват такива са само некви грешки на природата пфффффф дето се мислят за нещо пък всъщност едно ГОЛЯМО НИЩО ИЗЛАГАЦИЯ ДО ЕНТА СТЕПЕН!!!!

Журито особено отнесе много критики с поведението си при появата на някои от участниците.

Това “ жури“ да оценява участниците ли е или да ги осмива??? Кантарджиев ептем си няма и грам идея какво прави там и само се излага, Катето се хили постоянно като подивяла, тази другата не я и знам, а пък онези Даниел и Александър няма да ги коментирам.

Публиката се оказа много по интелигентна от журито! Това е шоу, забавление. Журито се държи абсолютно неадекватно , Цитиридис може да е забавен , явно само когато чете сценарий, професора и за него си мислех, че е по широко скроен човек. На този Любо можеше да му се спестят подигравките, щом като изобщо са го допуснали до шоуто. Не биваше да му се подиграват. Трябваше да е приятно, трябваше да е шоу, трябваше момчето да си тръгне с усмивка. Чудя се, какво спечелиха, като го насолиха така и защо изобщо са го допуснали..за да се подиграят ли, какво???

 

Не са смешни участниците , смешни стават журито и хората , които позволяват такива хора , които имат някакви умствени проблеми да се качат на сцената
с цел подигравка и както казват хората „шоу да става“.

Това предаване трябва да бъде с друго име „България търси Психопат“ или „България търси човек на когото да му се подиграва цяла България, барабар с Журито“… Изключително унижение и подигравка към българите….

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кали не си замълча: За мен мъж, който не печели добре, е търтей
Next: Зрители изригнаха срещу Ергенът: Кифлоч до дупка! Ужасно нахални и самонадеяни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.