Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кали не си замълча: За мен мъж, който не печели добре, е търтей
  • Новини

Кали не си замълча: За мен мъж, който не печели добре, е търтей

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
kalka.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Кали проговори за настоящите отношения с бащата на третото си дете – Владимир. Поп фолк изпълнителката сподели, че не е очаквала такова поведението от него и още веднъж потвърди, че правата за общия им син Александър ще се решават в съда по искане на Владимир.

„Влади пръв прояви своите претенции. И аз ще постъпя така. Страшна тъпотия е, че се налага“, казва певицата.

Кали нарича лъжа, това, че не дава Александър на баща му. „Ето една от лъжите – Влади писа и говори къде ли не, че не съм му давала да вижда детето. Няма такова нещо!

През последния месец Алекс повече време е бил при него и баба си по бащина линия, отколкото при мен. Във всеки един момент съм им го давала.

Макар че Влади не го заслужава, защото ръси лъжи по мой адрес. Противоречи си непрекъснато. Уж нямало да говори за майката на детето си, щял да казва добро или нищо, а пък изсипва една торба помия по мен и по трети лица по вестниците и зарежда жълтите издания със снимки“, възмущава се поп фолк изпълнителката на думите на бившия си, пише „Уикенд“.

Изисквания

Кали споделя също, че би искала мъжът до нея да е заможен, за да може да се грижи за семейството. „Не бих предала сърцето, любовта и тялото си за пари. Но, разбира се, предпочитам човекът до мен да е успешен и заможен, да има възможност да се грижи за семейството си. За мен мъж, който не печели добре, е търтей и тъпак.

Нормално е да бъдеш с някой умен, нали? Е, има и мъже, на които просто са им се случили нещата, отнякъде им се изсипало…“, казва Кали.
Поп фолк изпълнителката разкрива също, че в момента цялото семейство е много добре и че майка й е тази, която е плътно до нея и й помага в грижите за синовете й. Кали споделя, също, че най-големият й син вече си има приятелка и се отделя от нея, но тя се надява, че ще се разбира с бъдещите си снахи.

„Добре е мама. Чудесна е, винаги е плътно до мен и много ми помага. Окей сме всички. Големият ми син все повече и повече се отлюспва от мен. Върви по негов самостоятелен път като един истински мъж, какъвто винаги съм искала да го видя. Здрав, голям, пораснал и отговорен! Има си приятелка и все по-малко е с майка си. Но аз не съм ревнива. Далеч съм от жените, които казват на синовете си какво да правят и коя да обичат, как да си изживяват щастието. Която и девойка да доведе някое от децата ми, ще бъда и нейна майка. Радвам се на всичко, което ми поднася животът. Едното са уроци, другото – награди“, казва Кали

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Тя намаза косата си с майонеза, а след 20 минути не повярва на очите си
Next: България търси талант удари дъното с подбора на участници и поведението на журито

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.