Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България ще бъде друга, ето защо сме на дъното, Стилиян Петров разкри всичко по БТВ
  • Новини

България ще бъде друга, ето защо сме на дъното, Стилиян Петров разкри всичко по БТВ

Иван Димитров Пешев август 28, 2023
bfdhdfhrehre.png

Стилиян Петров даде разтърсващо интервю пред Златимир Йочев от БТВ относно предстоящия „Мач на надеждата“, който неговата фондация организира.

Двубоят ще се играе на 6 септември на Националния стадион „Васил Левски“ и в него ще участват много български и чуждестранни бивши и настоящи футболни звезди.

 

В България идват идоли като Рой Кийн, Хенрик Ларсон, Ашли Йънг, Робер Пирес, Юри Джоркаеф, Джо Коул, Шей Гивън, Неманя Видич и други.

Срещу тях ще се изправят родни легенди, сред които Христо Стоичков, Наско Сираков, Димитър Бербатов, Илиан Илиев, Мартин Петров и Димитър Иванков.

 

Фондацията на Стенли и съпругата му Паулина подпомага хора, които се борят с това, през което Стилиян мина. Припомняме, че преди повече от 10 години самият Петров бе диагностициран и премина през изключително тежка битка, като в крайна сметка се пребори.

„От самото начало нашата ангажираност е много важна – да показваме подкрепата на всички тези, които се борят.

Защото аз и семейството ми минахме през това, знаем какви са препятствията.

Знаем колко е трудно не само за хората, които се борят, а и за хората около тях. „там много приятели, които имат близки, познати и хора от семейството, които преминават през това нещо и знаят колко е трудно и оценяват този жест“, сподели Стан.

 

„Моята идея и на съпругата ми е да направим мач както на“ Селтик Парк“, така и на Нацииналния стадион „Васил Левски“ на 6 сепетмври, а също и на „Вила парк“.

Моята кариера премина през много трудности, с много щастливи моменти както в чужбина, така и в България.

Да играя за националния отбор бе голяма гордост за мен.

И това, което мога да дам на хората, е да си кажа с тях „довиждане“ както трябва, защото хората забравят, че футболът беше отнет от мен по един много неприятен начин, което за мен беше много болезнено.

 

Когато ми казаха, че отново няма да мога да играя футбол, това бяха много трудни и тежки месеци за моето семейство и за мен.

Защото като един млад футболист всеки един от нас си има мечти.

Моята мечта беше да играя футбол, да прославям България да бъда някой като човек и като спортист.

Това беше отнето от мен, но когато бях диагностициран, тогава усетих истинската обич на българските фенове и на хората по света“, разказа 44-годишният ексфутболист.

 

Запитан каква емоция е изпитвал, когато феновете по стадионите в 19-ата минута (бел.ред. Стилиян Петров играеше с №19) на мачовете във Великобритания бурно ръкопляскаха, той каза:

„Всичко достигаше до мен.

Спомням си как аз бях в болничната стая, а съпругата ми четеше писма, имейли, послания от фенове от различни краища по света.

Хора, които са преминали през тази битка. Бивши съотборници, които дойдоха да ме видят когато бях в най-тежкото си състояние.

 

Всички тези послания стигаха до мен по един или друг начин, но не забравяй, че аз 12 месеца бях в една болнична стая.

С много тежко лечение и в много малко моменти можех да си спомням какво става.

Но тази подкрепа ми даде сила да се боря и да продължавам.

Да се боря и затова този мач на 6 септември ще даде надежда на много други хора, и да покажем, че сме с тях и ги подкрепяме“.

 

„С непъртение очаквам мача – всички звезди, всички, които ще участват в мача, са готови да направят едно невероятно шоу.

Ще има много изненади за феновете.

Ще има 10 души, които ще бъдат избрани от специален софтуер.

Ще имат честта да бъдат част от съблекалнята, да се видят със звездите, да се снимат с тях.

 

Астън Вила пък е дарил 20 топки от Висшата лига, които ще бъдат подписани от всички звезди.

После ще бъдат изритани в публиката.

Ще има и много други изненади, които ще бъдат на стадиона и ще бъдат част от програмата.

Една голяма благодарност за всички – както за българските бивши звезди, така и за чуждестранните.

Всеки един си дава времето безвъзмездно – и Рой Кийн, и Хенрик Ларсон и Джими Линч.

Всички с нетърпение очакват да дойдат, да видят и да присъстват в България.

Рой Кийн най-вече, тъй като не е бил досега в страната ни и с голямо нетърпение очаква събитието.

 

Приятелството уважението и респектът са много важни в една кариера.

Като човек това съм го запазил. Исках да поканя още доста приятели, но съблекалнята на „Васил Левски“ не е толкова голяма.

Аз нямам проблем с никой.

Ние разговаряме постоянно както за ЦСКА, така и за „Левски“, и за другите отбори.

Всеки един си следва своя път, но аз винаги съм успявал да изслушвам и да бъда част от техните пътувания“.

Това разкри бившият капитан на националния отбор.

„Всеки един се съгласи моментално да участва, без да има въпроси, без да пита кой ще играе и кой не.

Всеки знае какво означава тази кауза за мен, какво правя и колко от времето си давам, за да помагам на другите.

„Както и аз тренирам, така и всички други тренират усърдно.

Всеки, който присъства на едно такова събитие иска да се покаже, да не се изложи и да бъде в оптимална форма.

Повечето от тези звезди играят на подобни събития постоянно. Очаква се едно невероятно шоу“, добави Стилиян.

Той говори и за битката, която заедно с Димитър Бербатов водят с настоящото ръководство на Българския футболен съюз:

 

„Промяната не се случва към момента, защото системата е много закърняла.

Това е най-лошото нещо.

Всичките процеси, начина на работа, хората, които са внедрени в целия този процес, работят само за да задържат работното си място.

Те не гледат за българския футбол.

Това е една друга кауза, за която ние продължаваме да се борим и никога няма да се откажем. Защото всички виждате къде се намира българския футбол. С този „Мач на надеждата“ може би ще дадем шанс на някои от тези млади деца. Те ще могат да видят част от идолите си, да видят, че все още има шанс. Все още може и всеки може да постигне още много неща“.

Continue Reading

Previous: Съобщиха новите заплати град по град, идват съкращения
Next: Ето в кой ден идват дъжд, бури и гръмотевици, посочи Василковски

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.