Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българи масово изкупуват имоти в Гърция: Презастроиха Тасос като в България
  • Новини

Българи масово изкупуват имоти в Гърция: Презастроиха Тасос като в България

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
tqwsasbasbas.png

Ръстът на доходите на българите в последните години води до приходи и на икономиката на съседна Гърция, но и до проблеми.

Все повече българи купуват имоти в Гърция. Най-предпочитаните места са в северните части на страната.

Ангел Герашев живее от 10 години на остров Тасос. Първоначално прекарвал летата със семейството си в Гърция, след което решава да се премести да живее там.

“Преди около 15 години си купихме малка къща в центъра на острова в Теологос, това е едно планинско село. Не бих казал, че е по-евтино, но самото място ми харесва повече. Морето е доста по-различно от българското. Преди около 15 години, когато го купувахме, островът беше доста по-див. Нямаше това застрояване, което има по българското Черноморие”, сподели Ангел Герашев, предаде България он ер.

Прави му впечатление, че все повече българи купуват имоти по гръцкото Средиземноморие.

“За съжаление, островът започна да прилича на българското Черноморие. Започна масово изкупуване на имоти от българи и масово застрояване. Има все по-малко диви места, които остават”, коментира Герашев.

От строителна фирма в Гърция потвърждават, че търсенето на имоти от българи се е увеличило неимоверно, но също така и цените на имотите са се покачили.

“Започва от 2500 евро на кв.м ново строителство, като може да достигне до 15 дори 20 хил. евро в зависимост от съответния имот. Най-скъпи са самостоятелнитe имоти на абсолютна първа линия”, каза собственикът на строителна фирма Климентина Георгиева.

В сравнение с летните имоти в България гръцките са три пъти по-скъпи.

“Имотите по българското Черноморие определено са много по-евтини и много по-достъпни за българските и рускоговорящите граждани. Тук имотите са поне 3 пъти по-скъпи. Предлагането на самата услуга, прекрасните ресторанти, природата и спокойствието са много по-предпочитани от българите вече”, сподели още Георгиева.

Експерти съветват преди да купуваме имот в Гърция да се консултираме, за да избегнем подводни камъни, свързани с археологическите райони на страната.

Вижте повече в репортажа на Светослава Шикова и кореспондентът ни в Гърция Силвия Станчева.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тити Папазов с цялата истина за остриганото от него момиче преди 28 години
Next: Гърция пламна: Българин поруга гръцкото знаме, вдигна българско и обяви: Това е България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.