Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гърция пламна: Българин поруга гръцкото знаме, вдигна българско и обяви: Това е България
  • Новини

Гърция пламна: Българин поруга гръцкото знаме, вдигна българско и обяви: Това е България

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
tsrhhfghfghtrtr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В петък (04.08) членове на екипажа на „AKRA PRINOS“ (кораб, превозващ работници от нефтената платформа в Кавала) виждат мъж, който сваля гръцкото знаме и издига българското на пристанището в Кавала, съобщи Кavala news, предаде Пловдив24.

Служители на Централната пристанищна администрация на Кавала се втурнали към мястото и арестували 35-годишния българин.

Нарушителят оказал яростна съпротива на пристанищните служители и дори извикал „Това е България!“.

Пристанищните служители го отвели в прокуратурата. Срещу него е образувано наказателно производство за обида на национални символи, но малко след това е освободен по разпореждане на прокурора.

Наложена му забрана да напуска страната до провеждането на съдебното заседание.

По-рано бреговата охрана е свалила регистрационните табели от колата му.

Но това не го е възпряло и той се качва на колата си и се опитва да напусне Гърция.

В Драма на полицейски контролно-пропускателен пункт му е подаден сигнал да спре. Той увеличил скоростта и веднага започнал преследване, което е стигнало до границата.

Полицията информирала всички местни власти за преследването и подобен сигнал бил изпратен и до българските власти.

Българинът е успял да премине през Ексохи, но е спрян от властите на българска територия.

Според информацията той е предаден на гръцките власти и е задържан в Драма, като му е повдигнато ново обвинение.

Според някои сведения той е добре познато лице, известно на гръцките и българските власти с екстремистките си дейности и връзките си с националистически групи.

Министерството на външните работи също се е намесило по въпроса и е в контакт с българската страна.

35-годишният мъж е български гражданин и заяви, че е член на българска организация, която смята, че Кавала и околностите не принадлежат на Гърция, а на България.

Според информацията извършителят и преди е извършвал същото деяние.

Изявлението на бреговата охрана гласи следното:

„Арестът на 35-годишен чужденец е извършен вчера по обяд от служители на службата за сигурност на Централното пристанищно управление в Кавала за нарушение на членове 167, 191А и 361 от Наказателния кодекс.

По-конкретно, гореспоменатият мъж е свалил гръцкото знаме от мачтата, намираща се на южния кей на пристанището в Кавала, като го е хвърлил надолу, докато е издигнал знамето на друга държава и след това е избягал, без да се съобрази със заповедите на служителите на съответната пристанищна администрация, като същевременно е оказал силна съпротива при ареста си, използвайки обидни изрази. Предварителното разследване се извършва от Централната пристанищна администрация на Кавала“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българи масово изкупуват имоти в Гърция: Презастроиха Тасос като в България
Next: Любов необяснима: Жоро Игнатов от Съдебен спор е на седмото небе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.