Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българската бойна авиация може да бъде прехвърлена на Украйна
  • Новини

Българската бойна авиация може да бъде прехвърлена на Украйна

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
boinaavvaciqqq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Всички – или част от тях – боеспособни самолети на българската армия, които са съветско производство, може да бъдат прехвърлени на Украйна, за да опита да възстанови контрола над въздушното си пространство. Инициативата обхваща и други страни от Източна Европа, все още разполагащи с подобни бойни самолети.

Идеята е всичко налично да се събере бързо в Полша, където ще могат да ги използват украински военни пилоти, познаващи тази техника. Ескадрилите ще действат от полски летища, които са на територията на НАТО и поради това Русия едва ли би дръзнала да ги атакува, тъй като това означава война с алианса.

Вероятният формат ще е българските самолети да бъдат купени със специалните средства, обявени от ЕС снощи.

 

Това научи “Дневник” от няколко свои източника, а и подобна дискусия се води между анализатори и специалисти по сигурността в “Туитър”.

По-късно през деня премиерът Кирил Петков обяви, че България няма да дава на Украйна бойни самолети. “И без това ни липсват самолети, не можем да даваме на никой самолети. Имаме малък брой летящи самолети, имаме проблем с доставянето на части. Пълен абсурд е да ги даваме в този момент”, добави още Петков.

 

На редовния брифинг на Европейската комисия днес бе съобщено, че Полша ще служи като логистичен хъб за военната помощ на ЕС за Украйна. Там ще бъдат събрани предоставените от държавите въоръжения и муниции и ще бъдат прехвърляни към Украйна през общата граница според нуждите.

 

Запитан дали България, Словакия и Полша, които единствени имат останали съветски бойни самолети, ще ги предоставят на украинската армия, говорител на Европейската комисия заяви, че Украйна има остра нужда от въоръжение. Той обаче не конкретизира дали ЕС ще поиска трите държави да отстъпят самолетите си, като заяви, че въпросите за военната помощ се обсъждат в момента на извънредна среща на министрите на отбраната на страните от съюза.

 

Страните със съветски самолети са Полша, Словакия и България. Става дума за многоцелевите Миг-29, като в случая с България се посочват за прехвърляне и Су-25, който са щурмови самолети предимно за удари по наземни цели, включително бронирана техника.

 

Ако схемата предвижда предаване на всички български МиГ-29 и Су-25, това означава, че сигурността на българското небе ще бъде поета от съюзниците в НАТО. Поради факта, че се забавя доставката на новите F-16 – вероятно за 2025 г., този период на делегирана отбрана на ключов сектор ще продължи години наред.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кирил Петков: Досега България не е имала такъв премиер като мен
Next: Завръщане на бял кон: Стефан Янев основава нова партия

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.