Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българската бойна авиация може да бъде прехвърлена на Украйна
  • Новини

Българската бойна авиация може да бъде прехвърлена на Украйна

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
boinaavvaciqqq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Всички – или част от тях – боеспособни самолети на българската армия, които са съветско производство, може да бъдат прехвърлени на Украйна, за да опита да възстанови контрола над въздушното си пространство. Инициативата обхваща и други страни от Източна Европа, все още разполагащи с подобни бойни самолети.

Идеята е всичко налично да се събере бързо в Полша, където ще могат да ги използват украински военни пилоти, познаващи тази техника. Ескадрилите ще действат от полски летища, които са на територията на НАТО и поради това Русия едва ли би дръзнала да ги атакува, тъй като това означава война с алианса.

Вероятният формат ще е българските самолети да бъдат купени със специалните средства, обявени от ЕС снощи.

 

Това научи “Дневник” от няколко свои източника, а и подобна дискусия се води между анализатори и специалисти по сигурността в “Туитър”.

По-късно през деня премиерът Кирил Петков обяви, че България няма да дава на Украйна бойни самолети. “И без това ни липсват самолети, не можем да даваме на никой самолети. Имаме малък брой летящи самолети, имаме проблем с доставянето на части. Пълен абсурд е да ги даваме в този момент”, добави още Петков.

 

На редовния брифинг на Европейската комисия днес бе съобщено, че Полша ще служи като логистичен хъб за военната помощ на ЕС за Украйна. Там ще бъдат събрани предоставените от държавите въоръжения и муниции и ще бъдат прехвърляни към Украйна през общата граница според нуждите.

 

Запитан дали България, Словакия и Полша, които единствени имат останали съветски бойни самолети, ще ги предоставят на украинската армия, говорител на Европейската комисия заяви, че Украйна има остра нужда от въоръжение. Той обаче не конкретизира дали ЕС ще поиска трите държави да отстъпят самолетите си, като заяви, че въпросите за военната помощ се обсъждат в момента на извънредна среща на министрите на отбраната на страните от съюза.

 

Страните със съветски самолети са Полша, Словакия и България. Става дума за многоцелевите Миг-29, като в случая с България се посочват за прехвърляне и Су-25, който са щурмови самолети предимно за удари по наземни цели, включително бронирана техника.

 

Ако схемата предвижда предаване на всички български МиГ-29 и Су-25, това означава, че сигурността на българското небе ще бъде поета от съюзниците в НАТО. Поради факта, че се забавя доставката на новите F-16 – вероятно за 2025 г., този период на делегирана отбрана на ключов сектор ще продължи години наред.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кирил Петков: Досега България не е имала такъв премиер като мен
Next: Завръщане на бял кон: Стефан Янев основава нова партия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.