Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българска актриса играе с Том Круз в новата част на Мисията невъзможна
  • Новини

Българска актриса играе с Том Круз в новата част на Мисията невъзможна

Иван Димитров Пешев март 24, 2023
stastoasmdasmdasodias.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Том Круз е може би най-големият и разпознаваем холивудски актьор в цял свят, а поредицата „Мисията невъзможна“ – един от най-печелившите франчайзи. А в новата част на екшън приключението участва в малка роля и българската актриса Доротея Толева, позната на зрителите от сериала „Господин Х и морето“.

По думите на легендарния Стивън Спилбърг, миналата година Том Круз собственоръчно „спасил киноиндустрията“ със своя блокбастър „Топ Гън: Маверик“, който предизвика истински фурор сред критиката и зрителите и достигна впечатляващи висини в боксофиса.

Хората се стекоха в кината, запленени от историята и впечатляващия размах на филма, създаден специално за големия екран. Именно идеята за преживяването на публиката в киносалоните отличава Круз от повечето му колеги и го превръща в една от най-големите звезди на планетата.

С всеки следващ филм той се стреми да предложи на зрителите нещо невиждано, а с предстоящата нова част от една от най-емблематичните и успешни филмови поредици – „Мисията невъзможна“, Круз надскача дори себе си.

За дългоочаквания „Мисията невъзможна: Пълна разплата – част първа“, Том Круз изпълнява каскада, за която актьорът мечтае от дете и която е най-опасното нещо, което е правил до момента – скок с мотор от висока скала, преминаващ в бейс джъмп. Специално видео зад кадър разкрива умопомрачителните усилия, които Круз, екипът на филма, множество треньори, инженери и техници полагат в подготовката и реализирането на „може би най-голямата каскада в историята на киното“, замислена само и единствено в името на нашето незабравимо преживяване в кината този юли.

В Мисията невъзможна: Пълна разплата – част първа миналото се завръща и поставя Итън Хънт (Круз) пред дилема със смъртоносни последици – дилема, която отпраща него и екипа му на най-опасната им мисия до момента, а успехът или провалът ѝ ще предреши кой ще контролира истината и представата за „добро и лошо“ за векове наред. Залогът е самото бъдеще!

Наред с Том Круз и българката Доротея Толева, в актьорския състав на Мисията невъзможна: Пълна разплата – част първа се завръщат още Саймън Пег, Винг Реймс, Ребека Фъргюсън, Ванеса Кърби и Хенри Черни, в ролята на бившия директор на Агенцията за невъзможни мисии Юджийн Китридж. Към тях се присъединяват Хейли Атуел, Шей Уигам, Пом Клементиеф, Ейса Моралес, Роб Дилейни, Кари Елоуис, Индира Варма, Марк Гатис, Чарлс Парнел, Грег Тарзан Дейвис, Фредерик Шмид.

Режисьор и сценарист на филма е Кристофър МакКуори (Обичайните заподозрени, Мисията невъзможна: Разпад), по телевизионния сериал, създаден от Брус Гелър. Продуценти са Том Круз и Кристофър МакКуори, а изпълнителни продуценти са Дейвид Елисън, Дейна Голдбърг, Дон Грейнджър и Томи Гормли, пише каналът Vbox7.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От стъбло до буйно цъфтящ храст: Как да върнем живота и красотата на мушкатото
Next: БАН: Мощна магнитна буря удря България в момента

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.