Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От стъбло до буйно цъфтящ храст: Как да върнем живота и красотата на мушкатото
  • Новини

От стъбло до буйно цъфтящ храст: Как да върнем живота и красотата на мушкатото

Иван Димитров Пешев март 24, 2023
hsdsdjsdfsdfsd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мушкатото определено е №1 растение по популярност у нас. Сигурно няма дом, в който да не вирее поне едно мушкато! Но какво да правим, когато пеларгонията е прецъфтяла и растението е спряло да расте?

Обикновено в началото на зимата просто го слагаме на стълбищната площадка и забравяме за него, а в началото на пролетта мушкатото вече е в окаяно състояние.

Необходимо е да превърнем този безжизнен пън в буен, цъфтящ храст! Благодарение на нашите съвети ще възстановите предишната красота на мушкатото.

За да подмладите своето мушкато, първо трябва да го подрежете.

Подрязването винаги трябва да се прави след края на цъфтежа! Ако обаче сте пропуснали тази стъпка, може да го направите и след края на зимата, просто ще почакате малко по-дълго, докато видите първите красиви цветове.

Добре е да го подрежете и през януари или февруари, което ще събуди нови пъпки.

Обработете разреза с канела, за да заздравеят раните безпроблемно.

 

Докато растението започне да произвежда нови издънки, поливането трябва да бъде ограничено. Веднага след като мушкатото започне да расте, то може да се наторява с всеки подходящ комплексен тор.

Самите резници трябва да са дълги около 6-7 см.

Отстранете излишните издънки в долния им край. Оставете само 2-3 листа отгоре. Обработете и долния разрез с канела. Оставете резниците на въздух за няколко часа, за да изсъхнат.

След това те трябва да бъдат засадени в подходящ субстрат, така че да се вкоренят добре.

Като алтернатива можете да използвате стимулатор на растежа. Покрийте резниците с полиетиленов плик и не забравяйте да ги проветрявате редовно. В резултат на това те трябва да се вкоренят за около 2 до 3 седмици.

За подрязаното мушкато трябва да се извършат някои допълнителни процедури.

Веднага след като пъпките се събудят, е необходимо да се снабди растението с азотен тор, така че зелената маса да расте бързо.

 

За целта можете да вземете амонячен разтвор (от аптеката) и да го разредите в следните пропорции:

Разтворете 1 чаена лъжичка в 1 литър вода. Разбъркайте и изсипете върху влажна почва.

 

Второто торене трябва да се извърши с янтарна киселина, която укрепва растението, стимулира растежа му и го предпазва от вредители.

Поставете 1 таблетка янтарна киселина по 100 mg всяка на 1 литър вода, разбъркайте разтвора и напръскайте листата. Такова торене може да се приложи веднага след първото.  Тези процедури са достатъчни, за да се възстанови мушкатото и да расте отново.

 

Късмет!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как ще се увеличават парите на пенсионерите от 1-ви Април
Next: Българска актриса играе с Том Круз в новата част на Мисията невъзможна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.