Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българска туристка гневна: Откога тази такса е задължителна? Дерат ни навсякъде с нея
  • Новини

Българска туристка гневна: Откога тази такса е задължителна? Дерат ни навсякъде с нея

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
tqregdsgerger.png

“Защо напоследък всички туристически агенции включват като задължително доплащане бакшиш за шофьор и екскурзовод? Без значение в Европа, Азия или Африка? 30-40-50 евро…. Това не е ли доброволен акт и по лична преценка, ако съм доволна от услугата? Задължително…???!!! Започвам да се ядосвам, като видя тези задължителни бакшиши! Мога ли да откажа на агенцията и с какъв довод? Не оспорвам “такса обслужване”, която е включена в цената обикновено, а така наречения “задължителен бакшиш”!” Това попита огорчена българка във Фейсбук.

Жената получи и изчерпателен отговор от потребителка на социалната мрежа:

Сега е моментът! Ето как да спестим стотачки за празнуване на ЧНГ

“Хубав въпрос, но като човек, който води групи все в Африка, Азия и Латинска Америка, мога да ти кажа, че местните партньорски агенции вече направо си го пишат, че и какъв размер да е бакшишът. И това е от години. Не са виновни местните туроператори или агенти. Те просто изпълняват препоръките, за да са сигурни, че групите им ще са добре приети и обслужени.

Преживях истински шок с любимия си гид в Африка преди две години. Да, той е невероятен като водач на сафари – той е и шофьор, и гид, и носач, товарач, просто ви е и майка, и баща. Не само това, той излиза извън преките си задължения, създава невероятна атмосфера и се грижи.

След като го открих при първото си пътуване преди 5 години, аз държа на него всеки път, дори и да сме няколко джипа, аз държа той да е до мен, защото знам, че мога да разчитам на него. Винаги сме събирали пари предварително, особено като пътувахме като приятели и аз казвах да седят в човек от групата, не в мен и да решаваме къде на кого и колко да даваме.

С по-претенциозни хора, нивото на местата за настаняване при сафарито се вдигна. Доволна съм от човека и затова, усещайки, че става нетърпелив, накрая на едно сафари преди две години, гордо му казах, че ще получи 150 долара бакшиш, като от събраните от хората бяха 120, а аз добавих и 30 от себе си, защото смятах, че ги заслужава. Какъв беше шокът ми, когато той ме погледна и каза “Направи ги 200!” Онемях.

Все едно не виждах пред очите си същия човек. Дълго след това прехвърлях в ума си изражението и думите му. Разбира се, не му дадох 200, а колкото бях нагласила. Тъй като вече имам няколкогодишно сътрудничество със същата компания, която е безупречна, познавам добре и шефа им, с който си имам приказка, един ден в онлайн разговор му споделих историята и изискването за 200 долара бакшиш.

Исках да знам какво се случва и не е ли в крайна сметка това въпрос на преценка на клиента. Той се усмихна сконфузено и каза, че всъщност при тези по-луксозни сафарита, нормално бакшишът е по 10 долара на човек на ден за водача на сафарито. Излизаше наистина 200 долара според клиентите и дните. Но той се опита да ме утеши, че ако ние не сме доволни, разбира се, може и да не даваме такива пари…

После казал на моя човек, че съм се оплакала. Той ми каза, че шефът му е казал… Стана мазало. Простихме си, изчистихме недоразуменията и той остана до мен и е с всяка следваща група, макар че заради качествата му, за които има много отзиви от доволни клиенти в интернет, той става и все по-търсен. Мислиш ли, че след този случай не държа в ума си тези 10 долара на човек на ден?

Да, агенциите вече слагат това изискване, защото те познават особеностите на местния туризъм и винаги е по-добре да се съберат в началото и да не се мисли след това за бакшиши, защото особено към края на всяка екскурзия хората са привършили парите и не слагат в ума си тази грижа, ама водачите трябва да мислят за това, защото след време ще дойдат пак с друга група и искат групите им да са качествено и старателно обслужени.

Обиден виетнамски шофьор ми върна малкия бакшиш, който му дадохме при първото ни пътуване в тази страна през 2017-а. И аз се уча какво и как очакват, но сега партньорите ми направо си пишат колко на гидовете, колко на шофьорите на ден”.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гордей се България, Лора Христова със злато от Световното първенство по летен биатлон в Брезно-Осърбле
Next: Нашенец за българите, тръгнали към Гърция: Взимайте каймата от Кауфланда, а булката

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ангел Силянов от село Галата, който бе в неизвестност от над 3 дни, е открит обесен. Това твърди „България днес“, като се позовава на първа братовчедка на загиналия 32-годишен мъж.
  • Извънредно! България прати 4 изтребители над Черно море, разгърна наземни сили
  • Край! След 14 години БТВ сваля Петя Дикова от ефир! Причината е смайваща
  • Радев за акцията в Сунгурларе: Намериха се смели прокурори. Схемата започна да се разплита и това е само началото. Няма да спрем, докато правоохранителните органи не стигнат до върха на олигархичната пирамида
  • Шокиращи подробности бяха разкрити в съда в Пловдив по делото срещу 14-годишното момче от Стара Загора, обвинено за убийството на майка си
  • Шефът на НАП: Влязохме в складовете на веригите, няма как да има цени като в Мадрид и Париж
  • 14-годишният, убил майка си в Пловдив, е изпълнил ритуал с ринуски на пентаграм – Виж повече
  • Фолкпевецът Фики Стораро, който е баща на две деца, май ще се радва поне едно от тях да наследи музикалния му талант, ако не и двете
  • Знаков роден бандит каза кой уби Алексей Петров…
  • Сертификация за висококачествени български храни и промяна в храненето на децата са сред приоритетите, които шеф Силвена Роу

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.