Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българските герои Наско Уков и Норд извадиха жива жена, но ни сринаха с думите си
  • Новини

Българските герои Наско Уков и Норд извадиха жива жена, но ни сринаха с думите си

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2023
borroboaskdoasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадър ПСС

Планинският спасител Атанас Уков и кучето Норд от Банско се превърнаха в истински герои.

Те спасиха жена от отломките в Турция.

Ето какво съобщават от Планинската спасителна служба:

„Днес българските планински спасители успяха да сътворят чудо!

В Антакия, където се намира екипът в момента, при първото претърсване на разрушена сграда, немската овчарка Норд подава сигнал на своя водач Атанас Уков от отряд Банско. Индикацията е потвърдена и от белгийската овчарка Нико, с водач Любчо Джолев от отряд Разлог.

Резултатът – един човешки живот е спасен след 4 дни под отломките!

Браво момчета, гордеем се с вас!“

През 2021 година Уков е спасил и бедстващ сноубордист в Пирин, който попадна на лавина.

Уков признава, че повечето открити са загинали, но има още шанс за много хора.

Нашите спасители маркират, когато има сигнал, че може да има жив човек, но нямат право да опитват вадене сами.

Заедно с турските си колеги извършват ваденето, посочва Уков.

Хатай се е превърнал в гробище, „трупове са наслагани по земята“, казва той като обяснява, че се опитвад да се абстрахират от гледката, за да си вършат работата професионално.

Броят на жертвите на силните земетресения, които разтърсиха в понеделник южната част на Турция, достигна 19 875 души, съобщи Дирекцията за управление при бедствия и извънредни ситуации (АФАД), цитирана от Анадолската агенция.

Броят на ранените е нараснал на 79 717 души, посочи още дирекцията.

Надеждата е жива: Наши спасители намериха още един оцелял след земетресението в Турция

Жертвите в Сирия продължават да се водят по официални данни 3 377. Така общият брой на загиналите е 23 252, но се очаква цифрите да продължат да нарастват.

Земетресенията с магнитуд 7,7 и 7,6 по Рихтер с епицентър в окръг Кахраманмараш засегнаха над 13 милиона души в 10 окръга, сред които Адана, Адъяман, Диарбекир, Газиантеп, Хатай, Килис, Малатия, Османийе и Шанлъурфа. В десетте окръга е обявено тримесечно извънредно положение.

Силно засегната бе и Сирия. Около 5,3 милиона души в страната може да са останали без дом от земетресението в понеделник, съобщи Агенцията на ООН за бежанците.

Куче от отряда на ПСС откри живо петчленно семейство в Антакия

Междувременно Дамаск даде разрешение международната помощ да бъде изпратена на пострадалите от земетресението в районите, контролирани от бунтовниците. В момента има само един пътен преход от Турция към Сирия, през който през последните дни преминаха два конвоя на ООН. В петък вечерта българското правителство обяви, че след разрешение на ЕК е започнало подготовка за изпращане на хуманитарна помощ и към пострадалите сирийски граждани.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ники Кънчев се видя в чудо: 17-кратен шампион от БНТ фалира Голямото преследване
Next: Жажда за живот: Десетдневно бебе беше извадено живо от руините в Турция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.