Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жажда за живот: Десетдневно бебе беше извадено живо от руините в Турция
  • Новини

Жажда за живот: Десетдневно бебе беше извадено живо от руините в Турция

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2023
bebebkaskfasodkasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Десетдневно бебенце беше извадено живо в окръг Хатай от руините от земетресението, съобщи турската частна телевизия НТВ.

Малкият Яъз Улаш беше спасен в град Самандаг заедно с майка си и двамата са откарани в болница.

Новороденото момченце е най-младият пострадал, изваден изпод отломките.

Чудото се случи 90 часа след първия трус от 7,7 степен с епицентър в окръг Кахраманмараш, който разтърси Южна Турция в понеделник рано сутринта. Около девет часа след това земетресение стана и втори трус с магнитуд 7,6 в същия район, съобщи БТА.

След опустошителното земетресение на 6 февруари хиляди хора са предложили да осиновят момиченце, проплакало за първи път под развалините на срутена сграда в град Джиндайрис, Северозападна Сирия. Ая, чието име на арабски означава “чудо”, все още е била свързана с майка си чрез пъпната връв, когато е била спасена. Бебето е останало кръгъл сирак, тъй като майка ѝ, баща ѝ и четиримата ѝ братя и сестри са загинали.

“Тя пристигна в понеделник в лошо състояние, имаше натъртвания, синини, беше студена и едва дишаше”, казва Хани Маруф, педиатърът, който се грижи за новороденото. Към момента състоянието ѝ е стабилно.

Видеозаписи от спасяването на Ая бяха разпространени в социалните мрежи. На кадрите се вижда как мъж изважда бебето от отломките на сградата. Хиляди хора в социалните мрежи вече са поискали да осиновят момиченцето.

Кувейтски телевизионен водещ заяви: “Готов съм да се грижа за това дете и да го осиновя, ако правните процедури ми позволят”. Управителят на болницата, Халид Атия, казва, че е получил десетки обаждания от хора от цял свят, които искат да поемат грижите за малката Ая.

“Няма да позволя на никого да я осинови сега, докато далечните ѝ роднини не се върнат. Отнасям се с нея като с мое дете”, категоричен е д-р Атия. Засега съпругата му я кърми заедно с дъщеря им, която е само четири месеца по-голяма от Ая.

В родния град на Ая – Джиндайрис, хората търсят близките си под срутените сгради. Журналистът Мохамед ал-Аднан разказва пред Би Би Си: “Положението е катастрофално. Под развалините има толкова много хора”. Той изчислява, че 90% от града е разрушен и повечето от помощта досега е дошла от местни хора.

Междувременно в южната провинция Хатай, Турция новородено и неговата майка са спасени от руините, около 90 часа след първото от смъртоносните земетресения. Кадрите от спасяването на десетдевното момченце, кръстено Ягиз, обиколиха света, а местните медии го определят като чудо.

Спасителните операции продължават. Повече от 21 000 души са загинали – повечето от тях в Турция – след първоначалния трус с магнитуд 7,8 в понеделник сутринта и последвалите стотици вторични трусове.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българските герои Наско Уков и Норд извадиха жива жена, но ни сринаха с думите си
Next: Хората, които държат между 1 000 и 5 000 лв. в банката, изпразват сметките си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.