Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората, които държат между 1 000 и 5 000 лв. в банката, изпразват сметките си
  • Новини

Хората, които държат между 1 000 и 5 000 лв. в банката, изпразват сметките си

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2023
dasgkasodaskglaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Дребните депозити в банките намаляват, което означава, че хората, които държат между 1000 лева и 5 000 лева прибягват до тях и изпразват сметките си. За година депозитите до 1000 лева са намалели с 255 664, а тези до 2500 лева – с 10 421 броя. От 2500 до 5000 лева са се стопили с близо 6900 броя

В същото време милионерите, които трупат пари в банките у нас, се увеличават рязко, показват данните на БНБ. Към края на миналата година депозитите, в които има над 1 милиона лева са 1258, което е с 206 повече за година или с близо 20 на сто. Само за три месеца депозитните милионери са се увеличили със 116. За сравнение през 2021 г. депозитите с над 1 млн. лева са били 1052, като сумата в тези депозити е била 2,721 млрд. лева.

Нарастват и сметките, в които има от 500 000 до 1 млн. лева, за година те са се увеличили с 392, а тези с 200 хил. до 500 хил. лв. са с 1409 повече за година. Нарастване има при всички депозити от 10 000 лева до 200 000 лева.

При фирмите депозитите с над 1 милион лева също се увеличават с 1057 броя за година, като достигат 5078 в края на миналата година. Нарастване има и при всички други размери депозитни сметки, като намаляват само тези до 1000 лева.

Увеличават се и по-големите суми на кредити, взети от домакинствата. Тези над 1 млн. лева са 149 или с 34 повече за година, а тези от 500 000 до 1 млн. лева вече са 1142 или с 443 повече за година.

В края на последното тримесечие на 2022 г. броят на депозитите на сектор Домакинства е 8,898 млн., като намалява на годишна база с 2%. Размерът на тези депозити в края на декември 2022 г. нараства на годишна база с 8,3% и достига 72,037 млрд. лева. В края на декември 2022 г. спрямо края на предходното тримесечие броят на тези депозити се повишава с 0,5%, а размерът им – с 4,1%. Към края на декември 2022 г. в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 50 хил. до 100 хил. лв. с дял от 17,9%.

В края на декември 2022 г. броят на кредитите на домакинствата нараства на годишна база с 1,5%, като достига 2,831 млн. броя. Размерът им нараства на годишна база с 14,6%, като достига 33,127 млрд. лева. В края на декември 2022 г. в сравнение с края на септември 2022 г. броят на тези кредити се увеличава с 0,2%, а размерът им – с 2,3%. Към края на декември 2022 г. в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 100 хил. до 250 хил. лв. с дял от 25,6%.

Кредитите на сектор Нефинансови предприятия в края на последното тримесечие на 2022 година са 150 хил. броя, като се увеличават на годишна база с 6,6%. Размерът на тези кредити е 41,550 млрд. лева, като се отчита нарастване с 10,4% на годишна база.

Спрямо края на предходното тримесечие броят на кредитите на сектор Нефинансови предприятия намалява с 0,1%, а размерът им се увеличава с 1,9%.

Трите отрасъла с най-големи дялове в общата сума на кредитите за сектора са Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети (28,5%), Преработваща промишленост (22,5%) и Операции с недвижими имоти (9,7%). Към края на декември 2022 г. в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 74,9%, предава Pariteni.bg.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жажда за живот: Десетдневно бебе беше извадено живо от руините в Турция
Next: Жестока катастрофа на бул. Ботев: Вадят мъртво момче на 23 години!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.