Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български герой спаси живота на две жени със сетни сили в Слънчев бряг. Нека почива в мир
  • Новини

Български герой спаси живота на две жени със сетни сили в Слънчев бряг. Нека почива в мир

Иван Димитров Пешев септември 8, 2022
bgvbegeoorsr.png

Въпреки оказаната му медицинска помощ, лекарите на са успели да го спасят

69-годишен спасител се удави на плажа в Слънчев бряг при опит да спаси две жени. Инцидентът е станал днес по обед, съобщава БНТ.

Жените започнали да се давят, когато спасителят от 15-ти пост се притекъл на помощ. Летовниците са извадени от водата живи с помощта на други спасители, но техният колега издъхнал в морето.

Въпреки оказаната му медицинска помощ, лекарите на са успели да го спасят.

Не изпускай тези оферти:

Починалият спасител е на 69-годишна възраст.

Още криминални:

Трагедията се разигра в края на август в квартал „Шести”

Апелативният съд в Бургас потвърди най-тежката мярка задържане под стража, постановена от съда в Сливен за обвинения в двойното убийство на баща и син, миналият петък в Нова Загора.

Тогава при масово сбиване в квартал „Шести” между две фамилии, обвиняемият стрелял с незаконно притежавано оръжие срещу нападателите си, които нахлули в дома му с хладно оръжие. Загинали баща и син на 65 и 31 г.

Двама убити при бой между фамилии в Нова Загора

Тримата защитници на обвиняемия, който живее и работи във Франция, твърдят, че той е действал в условия на неизбежна самоотбрана, защото конфликтът между двете фамилии бил дългогодишен и затова поискаха да бъде пуснат под парична гаранция.

Още крими:

Нарушителите опитали да запалят собствената си кола

Бракониери заплашиха с резачка горски служители в гора край Дупница. Нарушителите дори опитали да подпалят собствената си кола, вероятно за да прикрият следите си. Задните стопове на автомобила пък били боядисани със зелена блажна боя.

За случилото се в ефира на „Здравей, България” разказаха горските служители Васил Бойчев и Велимир Иванов.

СРЕЩУ НЕЗАКОННАТА СЕЧ: С мобилно приложение проверяваме за бракониери

„Получих сигнал от колега, че е задържан автомобил с иглолистна дървесина. При извършената проверка водачът не е представил билет, който да показва произхода на дървесината. Веднага са уведомени и органите на МВР”, каза Бойчев.

Според Иванов той и колегите му често ставали обект на нападения и заплахи от страна на нарушители.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Петков лъсна в ново скандално ВИДЕО, пострадала от наводнението жена го пъди от къщата си с брутални думи
Next: Трагедията на Слънчака е неописуема! Герой спасител спаси 2 жени, но загина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.