Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петков лъсна в ново скандално ВИДЕО, пострадала от наводнението жена го пъди от къщата си с брутални думи
  • Новини

Петков лъсна в ново скандално ВИДЕО, пострадала от наводнението жена го пъди от къщата си с брутални думи

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
nasasivasvoasv.jpg

Второ любителско видео от посещението на бившия премиер Кирил Петков в карловското село Богдан се появи в социалната платформа ютуб.

На него жена директно пъди съпредседателя на ПП и му казва, че не желае той да й помага за нищо, вече е „направил“ достатъчно.

припомня, че вече се появи едно скандално видео от пиар акцията на Петков в село Богдан.

В него бивш участник от фермата задава неудобни въпроси на политика и го пита как така им помага, като дори не се е изцапал, а просто позира пред наетия фотограф, който ходи рамо до рамо с него.

Не изпускай тези оферти:

Около 15 часа, съпредседателят на ПППП, придружаван от гард на НСО, отива към една от пострадалите къщи в селото. Малко преди да влезе през отворените врати, е посрещнат от домакинята, която изважда поредна количка с кал.

„Повярвахме ви, г-н Петков. Гласувах за вас! Това е истината, но ме излъгахте. Не искам никой да идва в дома ми.

Не искам! С всичко ще се справим и по-хубаво ще го направим“, казва жената, изхвърляйки родовата си памет – военният костюм и заслуги на прадядо й, които са унищожени от бедствието

Още:

Ивайло Шопски, който стана известен от Фермата по БТВ, подгони с камерата на телефона си Кирил Петков в наводненото село Богдан.

Той използва момента, за да го атакува по политически въпроси:

„Къде са танкерите с газ?“, пита Шопски.

„Защо не изкарате цялата администрация с лопатите. Нали щяхте да уволните администрацията?“, заяви той и нападна Кирил Петков, защото не е вкарал Бойко Борисов в затвора.

„Един лъжец дойде и каза „Искате ли някакви консерви? Чист и свеж, а твърди, че цяла сутрин е помагал с лопатата по- надолу. После видяхме по новините как в 11 часа поднася цветя на паметници в София.

Как сколаса? Будалка ни. Не се наядоха на гърба на хората. Ще ги прогоним всички хрантутници. Нищонеправци и безродници вън. Баща ми гласува за вас и аз му казах, че ще го излъжете. Всичко поскъпна.“, посочи Шопски.

Петков бе обвинен и че е предал Македония и е направил „тая простотия с Газпром“. „Народът обедня в пъти, горивото скочи в пъти“, каза Шопски. „Защо няма политици в затвора. Всички са корумпирани“, заяви той.

Кирип Петков помоли да не бъде сниман и че ще обясни всичко в нормален разговор. Той заяви, че все пак Борисов е арестуван за 24 часа, на което Шопски отвърна: „Това е нищо. Само да се наспи една нощ“.

Нашата реакция няма да се види по новините, заяви Шопски.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Последна информация: Челен удар на пътя Плевен-Ловеч, жертвите са 5. Ето какво се е случило
Next: Български герой спаси живота на две жени със сетни сили в Слънчев бряг. Нека почива в мир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.