Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български лекар, онклолог разтърси мрежата с откровеното си писмо
  • Новини

Български лекар, онклолог разтърси мрежата с откровеното си писмо

Иван Димитров Пешев април 24, 2023
bgononkasknasn.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Български лекар, онклолог разтърси мрежата с откровеното си открито писмо, в
което той разкрива на незапознатите какво се случва в родното здравеопазване и
в частност, в лечението на онкоболните.

 

Публикуваме го без редакторска намеса:

 

„Скъпи Пациенти,

Скъпи Колеги и всички Вие, които се сблъсквате ежедневно с проблема „РАК“

В момента се опитват да ни върнат години назад от постиженията на онкологичната
наука. Опитват се да нивърнат в годините на Виденовото управление, когато хората умираха защото
нямаха пари да си закупят медикаменти от които зависи живота им.

 

Опитват се да ни върнат
в годините на държавните търгове в МЗ, когато болните чакаха с месеци да се одобри протокол
за скъпо струващо лечение.

 

За последните 5 години медицинската онкология извоюва уникалната свобода да се
развива според световните стандарти. Българските пациенти и лекари получиха достъп до
все повече нови лекарства и методи за лечение. Българските пациенти се лекуваха по- добре и живееха
повече.

 

Намеренията на НЗОК да намали финансирането на медицинската онкология в България
с над два и половина пъти е напълно необяснимо и необосновано.

 

Това ще доведе до масови
фалити на лечебни заведения, тотален отлив на медицински кадри и липса на адекватна медицинска
помощ за пациента.

 

Нелогичните действия на българските здравни институции могат да
доведат само до изводите изказвани от МЗ и НЗОК: концентрация на парични потоци (рушвет), намаление
на разходи (повишена смъртност, намален достъп до медицински услуги), комплексност (административна концентрация на дейност при „наши хора“). Всички тези действия,
а те засягат близо 300,000 онкологично болни и техните близки и N- на брой медицински специалисти
водят до СМЪРТ на медицинската онкология в България .

 

Ако това искате, МЪЛЧЕТЕ.

И ако това наистина се случи, България определено не е моята държава.

Д-р Филип Маринов, Медицински Онколог с 20 години стаж в онкологията“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка научава, че съученик на сина й се храни с остатъците за обяд, решава да проведе родителска среща
Next: Цяла България говори за тези момчета: Спряха по спешност на АМ Тракия, спасиха мъж с пристъп

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.