Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български лекар, онклолог разтърси мрежата с откровеното си писмо
  • Новини

Български лекар, онклолог разтърси мрежата с откровеното си писмо

Иван Димитров Пешев април 24, 2023
bgononkasknasn.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Български лекар, онклолог разтърси мрежата с откровеното си открито писмо, в
което той разкрива на незапознатите какво се случва в родното здравеопазване и
в частност, в лечението на онкоболните.

 

Публикуваме го без редакторска намеса:

 

„Скъпи Пациенти,

Скъпи Колеги и всички Вие, които се сблъсквате ежедневно с проблема „РАК“

В момента се опитват да ни върнат години назад от постиженията на онкологичната
наука. Опитват се да нивърнат в годините на Виденовото управление, когато хората умираха защото
нямаха пари да си закупят медикаменти от които зависи живота им.

 

Опитват се да ни върнат
в годините на държавните търгове в МЗ, когато болните чакаха с месеци да се одобри протокол
за скъпо струващо лечение.

 

За последните 5 години медицинската онкология извоюва уникалната свобода да се
развива според световните стандарти. Българските пациенти и лекари получиха достъп до
все повече нови лекарства и методи за лечение. Българските пациенти се лекуваха по- добре и живееха
повече.

 

Намеренията на НЗОК да намали финансирането на медицинската онкология в България
с над два и половина пъти е напълно необяснимо и необосновано.

 

Това ще доведе до масови
фалити на лечебни заведения, тотален отлив на медицински кадри и липса на адекватна медицинска
помощ за пациента.

 

Нелогичните действия на българските здравни институции могат да
доведат само до изводите изказвани от МЗ и НЗОК: концентрация на парични потоци (рушвет), намаление
на разходи (повишена смъртност, намален достъп до медицински услуги), комплексност (административна концентрация на дейност при „наши хора“). Всички тези действия,
а те засягат близо 300,000 онкологично болни и техните близки и N- на брой медицински специалисти
водят до СМЪРТ на медицинската онкология в България .

 

Ако това искате, МЪЛЧЕТЕ.

И ако това наистина се случи, България определено не е моята държава.

Д-р Филип Маринов, Медицински Онколог с 20 години стаж в онкологията“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка научава, че съученик на сина й се храни с остатъците за обяд, решава да проведе родителска среща
Next: Цяла България говори за тези момчета: Спряха по спешност на АМ Тракия, спасиха мъж с пристъп

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.