Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българското море: Скъпотия и печалбарство
  • Новини

Българското море: Скъпотия и печалбарство

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
Screenshot_1-17.png

Туризъм означава хората да дойдат и следващата, и по-следващата година, а не да се самоуспокояват с “като за първи път става”. Емилия Милчева търси причините защо в България обикновено си оставаме само с “първия път”.

С малко повече късмет метеоритът, тупнал в Северозапада, можеше да падне някъде по Черноморието и с малко повече комуникационни усилия да бъде обявен за НЛО. Така летният сезон щеше да е не просто спасен, а свръхуспешен. Но туризмът е тези хора да дойдат и следващата, и по-следващата година, и изобщо да си идват и без НЛО, вместо “като за първи път става”.

Още от същото

Като всеки летен сезон на българското море и този е още от предишния, при това на по-високи с 20-30% цени, независимо че до края на 2023 г. се прилага намалената ставка на ДДС от 9 на сто за туристическите, ресторантьорски и кетъринг услуги и за фитнесите. Браншът настоява тя да си остане постоянна, като при хотелиерите, които я ползват от 14 години – макар че аргументът за изсветляването като ефект подлежи на статистическа проверка.

Що се отнася до качеството на почивката няма особено значение дали човек е избрал луксозен или нискобюджетен хотел, например в Слънчев бряг – персоналът и в двата може да е от неопитни младежи, шезлонгите на плажа са наблъскани един до друг, безплатни химически тоалетни няма, а липсата на паркинги може да влуди човек с кола, както и цените за паркиране, които стигат до 20 лева на ден. От балкона и на единия, и на другия се вижда море от постройки и китайска продукция, която се вее от сергиите, а липсата на нормални указателни табели на български и английски език е типична не само за Черноморието, но и за България.

Всички тези липси са поправими, стига печалбарството и известната максима “ден година храни” да не навредят на туристическия продукт. Всяко лято в социалните мрежи се разпространяват снимки на касови бележки от морето, където се виждат страховити цени и неизбежно се появяват сравнения със съседите гърци. Дали ще са двайсетина лева за бургер, рибена чорба или цаца с пържени картофи, възмущението се излива поради една основна причина – цената не отговаря на качеството.

От една страна е добре, че касови бележки има, от друга обаче да се намери място с вкусна храна и поносими цени по морето си е предизвикателство. А да се открие заведение, в което да посрещат клиенти с усмивка и да ги изпращат с “комплимент” – парче плод, сладкиш или глътка домашен ликьор, е непосилна задача. Дори “безплатна” чаша вода се свиди на българските ресторантьори.

Море, алкохол и балконинг

С презастрояването на Черноморието, което се оказа невъзможно да бъде спряно, ще се наложи да се примирим. Късно е за мораториум върху строителството. “Усвояването” на държавните и общински терени по морето се случваше по всевъзможни начини и по правило за смешно ниски цени – от заменки през смяна на предназначението горски и поземлен фонд и разрешения за строителство в зоните от “Натура 2000”. Ще трябва да се примирим и със собственици на хотели и заведения по морето, които нямат представа от тази индустрия, но е трябвало да центрофугират едни пари. Семейният бизнес, който е гръбнакът на туристическата индустрия в съседна Гърция, в България е ограничен до изхранването и някои малки хотелчета.

Затова и българското море днес няма какво друго да предложи освен море, алкохол и балконинг. Ако иска да е атрактивно и за чужди, и за български туристи ще трябва да развие и друг тип развлечения. С какво разполага сега? Няколко аквапарка и школи за обучения по водни спортове, но като цяло спортът не застъпен – а и места за такъв тип активности няма (фитнесите не се броят, нито корабчетата за разходка). Не е мислено и за забавления, в които да е ангажирано цялото семейство.

На този фон ежегодните вайкания на туристическия бранш по морето, който е и най-рекламираният в чужбина със средства на данъкоплатците, почват да дотягат. Но България може да предложи много повече от презастроени морски курорти и къса плажна ивица, стига най-сетне да бъде разработена умна визия за Бранд “България”, включваща и спа туризма, и винения, историческия, религиозния и т.н. Това е същинската задача на Министерството на туризма – не да организира скъпо струващи български павилиони за изложения в чужбина и да се прави, че не забелязва как “Слънчев бряг” АД – държавното дружество, стопанисващо инфраструктурата на най-големия морски курорт, е на загуба повече от десет години. За лято 2023 България се рекламира в чужбина с клип от 2020 г., се разбра по време на служебния кабинет. Случаят с обещаните, но неизплатени на големите, предимно германски, туроператори 35 евро на турист, докаран със самолет у нас през 2022 г., също повлия за притока на чужденци по морето този сезон.

Въпреки това прогнозите са туристите по Черноморието да стигнат 4,6 милиона, което е малко повече от предковидната 2019 година. Черно море остава алтернатива и за много българи, които могат да си позволят единствено кратка почивка от три, пет дни, най-много седмица.

А докато българският морски туризъм чака метеорит, да вземе да подобри качеството на обслужването и на предлаганите продукти.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какво се крие в тайният тунел на траките, който прекосява цяла България
Next: 17-годишно момче загина в тежка катастрофа, други трима младежи са в болница

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.