Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българското море: Скъпотия и печалбарство
  • Новини

Българското море: Скъпотия и печалбарство

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
Screenshot_1-17.png

Туризъм означава хората да дойдат и следващата, и по-следващата година, а не да се самоуспокояват с “като за първи път става”. Емилия Милчева търси причините защо в България обикновено си оставаме само с “първия път”.

С малко повече късмет метеоритът, тупнал в Северозапада, можеше да падне някъде по Черноморието и с малко повече комуникационни усилия да бъде обявен за НЛО. Така летният сезон щеше да е не просто спасен, а свръхуспешен. Но туризмът е тези хора да дойдат и следващата, и по-следващата година, и изобщо да си идват и без НЛО, вместо “като за първи път става”.

Още от същото

Като всеки летен сезон на българското море и този е още от предишния, при това на по-високи с 20-30% цени, независимо че до края на 2023 г. се прилага намалената ставка на ДДС от 9 на сто за туристическите, ресторантьорски и кетъринг услуги и за фитнесите. Браншът настоява тя да си остане постоянна, като при хотелиерите, които я ползват от 14 години – макар че аргументът за изсветляването като ефект подлежи на статистическа проверка.

Що се отнася до качеството на почивката няма особено значение дали човек е избрал луксозен или нискобюджетен хотел, например в Слънчев бряг – персоналът и в двата може да е от неопитни младежи, шезлонгите на плажа са наблъскани един до друг, безплатни химически тоалетни няма, а липсата на паркинги може да влуди човек с кола, както и цените за паркиране, които стигат до 20 лева на ден. От балкона и на единия, и на другия се вижда море от постройки и китайска продукция, която се вее от сергиите, а липсата на нормални указателни табели на български и английски език е типична не само за Черноморието, но и за България.

Всички тези липси са поправими, стига печалбарството и известната максима “ден година храни” да не навредят на туристическия продукт. Всяко лято в социалните мрежи се разпространяват снимки на касови бележки от морето, където се виждат страховити цени и неизбежно се появяват сравнения със съседите гърци. Дали ще са двайсетина лева за бургер, рибена чорба или цаца с пържени картофи, възмущението се излива поради една основна причина – цената не отговаря на качеството.

От една страна е добре, че касови бележки има, от друга обаче да се намери място с вкусна храна и поносими цени по морето си е предизвикателство. А да се открие заведение, в което да посрещат клиенти с усмивка и да ги изпращат с “комплимент” – парче плод, сладкиш или глътка домашен ликьор, е непосилна задача. Дори “безплатна” чаша вода се свиди на българските ресторантьори.

Море, алкохол и балконинг

С презастрояването на Черноморието, което се оказа невъзможно да бъде спряно, ще се наложи да се примирим. Късно е за мораториум върху строителството. “Усвояването” на държавните и общински терени по морето се случваше по всевъзможни начини и по правило за смешно ниски цени – от заменки през смяна на предназначението горски и поземлен фонд и разрешения за строителство в зоните от “Натура 2000”. Ще трябва да се примирим и със собственици на хотели и заведения по морето, които нямат представа от тази индустрия, но е трябвало да центрофугират едни пари. Семейният бизнес, който е гръбнакът на туристическата индустрия в съседна Гърция, в България е ограничен до изхранването и някои малки хотелчета.

Затова и българското море днес няма какво друго да предложи освен море, алкохол и балконинг. Ако иска да е атрактивно и за чужди, и за български туристи ще трябва да развие и друг тип развлечения. С какво разполага сега? Няколко аквапарка и школи за обучения по водни спортове, но като цяло спортът не застъпен – а и места за такъв тип активности няма (фитнесите не се броят, нито корабчетата за разходка). Не е мислено и за забавления, в които да е ангажирано цялото семейство.

На този фон ежегодните вайкания на туристическия бранш по морето, който е и най-рекламираният в чужбина със средства на данъкоплатците, почват да дотягат. Но България може да предложи много повече от презастроени морски курорти и къса плажна ивица, стига най-сетне да бъде разработена умна визия за Бранд “България”, включваща и спа туризма, и винения, историческия, религиозния и т.н. Това е същинската задача на Министерството на туризма – не да организира скъпо струващи български павилиони за изложения в чужбина и да се прави, че не забелязва как “Слънчев бряг” АД – държавното дружество, стопанисващо инфраструктурата на най-големия морски курорт, е на загуба повече от десет години. За лято 2023 България се рекламира в чужбина с клип от 2020 г., се разбра по време на служебния кабинет. Случаят с обещаните, но неизплатени на големите, предимно германски, туроператори 35 евро на турист, докаран със самолет у нас през 2022 г., също повлия за притока на чужденци по морето този сезон.

Въпреки това прогнозите са туристите по Черноморието да стигнат 4,6 милиона, което е малко повече от предковидната 2019 година. Черно море остава алтернатива и за много българи, които могат да си позволят единствено кратка почивка от три, пет дни, най-много седмица.

А докато българският морски туризъм чака метеорит, да вземе да подобри качеството на обслужването и на предлаганите продукти.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какво се крие в тайният тунел на траките, който прекосява цяла България
Next: 17-годишно момче загина в тежка катастрофа, други трима младежи са в болница

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.