Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бях в кома и искаха да изключат апарата: Татко ми зададе един въпрос и ми спаси живота
  • Новини

Бях в кома и искаха да изключат апарата: Татко ми зададе един въпрос и ми спаси живота

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
kommmaasttevvv.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Адел Ръд (32) посочи в изповедта си, че болничният персонал е казал на семейството й, че е преживяла мозъчна смърт и че трябва да започнат да се сбогуват с нея

 

Но 25-годишната майка на едно момче казва, че е чувала всичко, което се случва около болничното й легло – просто не е можела да се движи или да говори.

Това беше до един ден, когато татко Антъни зададе въпроса – и той беше свързан с нейния приятел, Милан. Той помоли Адел да „удари бебешката топка“ и тя по чудо премести десния си крак. Тогава, за изненада на всички, тя се събуди.

Майката от Бирмингам всъщност е получила рядък инсулт и е имала само пет процента шанс да оцелее. Адел си спомни как един ден се прибираше с кола, след което се разгорещи и почувства парене, зрението й се замъгли и тя спря. Тя каза: „Цялото ми тяло се вцепени, посегнах към телефона, но нямах никаква хватка в ръката си.“

 

— Бях мокър от пот. Случаен минувач ме попита дали съм добре, но не можах да кажа думите“, обясни тя и добави, че бързо се е обадила на 911.

„Всичко, за което мислех, беше малкият ми син. „Чух сирена на линейка и тогава, от нищото, баща ми спря с микробуса си. „По пълна случайност той се прибираше от работа по-рано, забеляза колата ми и си помисли, че може да съм блъснал неравност – някой се пазеше за мен онзи ден.

 

Майката е откарана спешно в болницата, където ЯМР показва две блокажи в кръвоснабдяването на мозъка ѝ.

 

След това тя получи поредица от мини-инсулти, преди да получи много по-голям на следващия ден. Адел каза: „Лекарите казаха на семейството ми да се сбогуват с мен и да ме свалят от апаратната система, защото бяха убедени, че няма мозъчна активност и съм в клинична смърт.

 

— Но това не беше вярно. Съзнавах повечето от нещата, които казваха, чувах ги, но не можех да се събудя. — Беше като дълбок сън. Сякаш си в капан в тялото си, крещиш, но не можеш да направиш абсолютно нищо. „Не можех да говоря или да се движа, можех да общувам само с очите си.“

Сега тя признава, че баща й е спасил живота й, добавяйки: „Баща ми прекарваше всяка секунда от всеки ден с мен, доказвайки, че лекарите грешат. „Знаех, че той е там и че никога няма да ме изостави.

Спомням си как ми каза, ако съм там, за да ритам топката на сина ми – и аз преместих десния си крак. „Това беше чудо – имаше мозъчна активност и малкият ми син беше причината да се боря. Никога не съм се съмнявал, че ще го напусна.

 

След две седмици в кома Адел се събуди, но имаше синдром на блокиране и можеше да мигне само веднъж за да и два пъти за не. Тя добави, че се чувства като в кошмар и се чуди дали някога ще бъде както преди.

Въпреки това Адел беше решена да се оправи в името на сина си – и останалата част от семейството си. След безброй лечения, терапии и помощ от персонала на болницата Moseley Hall, тя можеше да ходи и да говори отново.

За съжаление бащата на Адел почина през 2020 г., но тя не спираше да споменава, че той е нейният герой: „Знам, че баща ми би се гордял с мен. Бих казал на всеки, който преминава през трудни моменти, че колкото и трудни да са нещата, никога не се отказвайте. „Да имаш увреждане или заболяване не те определя, то ще те победи, ако му позволиш. Има светлина в края на тунела.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изумителна находка в мистериозен град у нас: Дори археолозите са без думи
Next: Николай Денков зарадва пенсионерите, увеличават драстично пенсиите

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.